За или против глутена?

За да отговорим на този въпрос, трябва да започнем с основните факти. Небезизвестният глутен е нищо повече от белтък в житните растения, с нищо по-особен от стотиците други такива. На какво се дължи тогава медийният му статус? Оказва се, че съществуват различни форми на глутенова чувствителност и непоносимост. Тук е важно да поясним, че алергията към глутен и цьолиакията, макар и имунологични състояния, не са идентични понятия. Това са две различни медицински състояния, възникващи на базата на абнормен имунологичен отговор към молекулата на глутена. По-конкретно, цолиакията е вид автоимунно заболяване, докато алергията не е.

 

Повечето форми на глутенова непоносимост се изявяват с подуване, крампи, ставни болки и диария при консумиране на глутен. За глутеновите непоносимости няма лечение, достатъчно е белтъкът просто да бъде избягван, като за цьолиакията това е особено важно, защото всеки следващ прием на глутен прогресивно уврежда храносмилателния канал и протича по-тежко от предишния.

 

Гастроентеролози констатират, че честотата на глутеновите непоносимости и особено цьолиакията нараства. Много специалисти смятат, че днес цьолиакията е 4 пъти по-честа отколкото преди 50 години. Все още е рано да се каже на какво точно се дължи това – на същинско нарастване на честотата на заболяването или само на нарастване на разпространението на глутена. Факт е, че той е широко използван в хранително-вкусовата промишленост, тъй като придава еластичност на тестото. След като все повече производители изрично маркират безглутеновите си продукти, за да задоволят потребностите на хората с глутенова поносимост, все повече хора, които спокойно могат да ядат глутен, се отказват от него. Защо това е така и това, което е по-важно – редно ли е?

 

Много тийнейджърки минават на безглутенова диета с идеята да свалят тегло. Често се получава така, че отказвайки се от глутенсъдържащи храни, те се лишават и от важни хранителни вещества и минерали като цинк, фибри и фолиева киселина. Нещо повече, начинанието нерядко се оказва контрапродуктивно, защото много от безглутеновите храни съдържат по-големи количества мазнини и въглехидрати (глутенът е белтък), а следователно – повече калории.

 

Следователно, трябва да изтъкнем, че глутенът не е отрова, както мнозина може би си мислят. За тези, които не страдат от глутенова непоносимост, той е не по-различен от всеки друг хранителен белтък. Неразумно и дори опасно е да се правят драстични промени в хранителния режим само за да се подражава на една или друга знаменитост, пък била тя и модна икона.

 

Още по-опасна, обаче, може да бъде недиагностицираната цьолиакия. Ако подозираме глутенова непоносимост или цьолиакия, не трябва да бързаме да изключим глутена от храната си, а преди всичко да потърсим лекарски съвет и едва тогава (евентуално) да спрем глутена, само ако лекарят ни посъветва да го направим.