Какво представлява спина бифида?

 По време на първия месец от вътреутробното развитие в ембриона се формира структура, наречена неврална тръба, от която впоследствие се развиват гръбначният стълб и централната нервна система. При спина бифида, прешлените, които покриват гръбначния мозък, не се сключват правилно. Точните причини за това не са установени категорично, но е сигурно, че най-големият рисков фактор за появата на спина бифида е недостатъчен прием на фолиева киселина преди и по време на бременността.

 

Има различни типове спина бифида, най-чест от които е менингоцелът. При него между прешлените се формира достатъчно голям отвор, така че гръбначният мозък и гръбначномозъчните обвивки се подават извън гръбначния стълб, формирайки своеобразна „торба“ под кожата на гърба на новороденото. Това прави гръбначния стълб силно уязвим на механични въздействия и инфекции. Макар че дефектът може да бъде коригиран по хирургичен път, нервната система често понася поражения преди това да се случи. Това може да доведе до пълна или частична парализа на долните крайници, уринна или фекална инконтиненция или загуба на сетивност.

 

Симптомите и усложненията на спина бифида се разделят в три основни категории – когнитивни, двигателни и симптоматика от страна на вътрешните органи – черва и/или пикочен мехур. Повечето новородени с менингоцел развиват и хидроцефалия – прекомерно натрупване на гръбначномозъчна течност. Това е спешно медицинско състояния, изискващо хирургична намеса, тъй като може да увреди главния мозък. Тежестта на симптомите зависи от мястото на отвора в гръбнания стълб и от това дали се развива и хидроцефалия. По-вероятно е да настъпи парализа при отвор високо в гръбначния стълб, отколкото в средната му част или в основата му. Умственото изоставане става по-вероятно при развиване на хидроцефалия.