Доколко е пречистена питейната вода?

Ново изследване, разглеждащо ефективността на воднопречиствателните станции да премахват изкуствени подсладители от водата установи, че дори и с най-съвременните методи и високи технологии в питейната вода остават значително количество от тях. Изкуствените подсладители са хранителни добавки, имитиращи вкуса на захар, но лишени от значимо количество калории. Макар да се считат за диетични, страничните ефекти на техните метаболити ги правят една от най-опасните хранителни добавки в цялата история на хранителната индустрия.

Изследователите от Воднотехнологичния център на германския град Карлсруе разкриват, че контаминацията на водоизточници с подсладители става все по-сериозна, като чести замърсители са седем от най-разпространените подсладители в хранителната индустрия – ацесулфам, захарин, аспартам, цикламат - към момента забранен в САЩ и Канада, сукралоза, неотам и NHDC.

Анализът на водни проби демонстрира, че между 59% и 80% от сукралозата е останала във водата, след целия цикъл на пречистване, при това – в съвременна немска пречиствателна станция. Ацесулфамът е също толкова упорит за пречистване – пълният цикъл на водно пречистване в станцията успява да елеминира едва 15-20% от наличния химикал. Захаринъти цикламата ги следват, като изостават от тях с по 10-20%.

Изследваните подсладители са наблюдавани не само в проби от водоизточници на питейна вода, но и от почвени проби. Според експертите тези съединения и особено ацесулфамът изахаринът, са причинители на флуктуации в инсулинова секреция, което в дългосрочен план нарушава инсулиновия баланс на организма и води до развитието на диабет. 

Аспартамът и неотамът се свързват с множество неврологични заболявания, както на централната, така и на периферната нервна система. Сукралозата се сочи за причинел на някои мигренозни главоболия, но засега няма научни факти подкрепящи това твърдение. Върху цикламата в момента се извършват изследвания, целящи да потвърдят или да отхвърлят предположението, че съединението силно понижава плодовитостта на мъжете.

Д-р Марко Шрауер и д-р Юрген Браух – ръководители на двата екипа, провеждащи подобни изследвания, изказват опасения, че питейната вода не се пречиства достатъчно адекватно, а химическото замърсяване с изкуствени подсладители, достигайки до градските водохранилища, позволява натрупване на подсладители и техни вторични метаболити в телата на потърпевшите. Най-засегнати от това, теоретизират учените, са децата, които от малки страдат от нарушен инсулинов баланс и чрез приема на чешмяна вода биват излагани на завишен риск от диабет, рак на пакреаса и други заболявания, свързани с изкуствените подсладители. 

Повече полезна информация за еко среда може да намерите на Puls.bg