Момчето, което не изпитва нито глад, нито жажда

12-годишният Ландън Джоунс от Ватерло, Айова, не е чувствал глад или жажда от 14 октомври 2013 г. Детето си легнало с пълен стомах, яло пица и сладолед и на сутринта се събудило, без да изпитва никакъв глад и жажда. Вместо това енергичното доскоро дете се разболяло и има световъртеж до ден-днешен, пише Одитисентрал.

Година след тази вечер родителите на Ландън още са удивени от неговото състояние. Нямат никаква представа какво му е.

"Ландън винаги се смееше, беше енергичен, караше колело и искаше да излиза. След 14 октомври миналата година той просто спря", разказва господин Джоунс.

Педиатърът на Ландън му е предписвал антибиотици, но без резултат. Лекували са го и други доктори, но никой не може да даде отговор за състоянието му. Според един от лекарите случаят с Ландън е единствен по рода си.

Лекари предполагат, че Ландън може да има проблем с хипоталамуса - тази част от мозъка, която отговаря за регулирането на глада, жаждата, температурата на тялото и кръвното налягане. Но няма реални доказателства това да е вярно. Освен това не може да се направи изследване на хипоталамуса, за да се каже със сигурност.

Има и друга теория. На 9-годишна възраст детето е страдало от припадъци, наречени абсанси - той е стоял загледан в пространството, забравил за света около себе си. Той е бил подложен на лечение за една година. Докторите предполагат, че може да има връзка между това лекарство и загубата на апетит. Но и това е малко вероятно, защото този медикамент по-скоро се свързва с напълняване.

Ландън ще бъде изследван в Националния здравен институт, където се лекуват най-редките случаи. Детето е загубило много килограми заради липсата на апетит и продължава да отслабва с всеки изминал ден. Родителите му го умоляват да яде, но той просто не може да приеме повече от хапка.

Детето също така е станало летаргично. Ландън е присъствал само 65 дни в училище през последната година. Той предпочита да лежи на дивана, вместо да си играе. Родителите му казват, че не е тичал от месеци и гледа съучениците си как се забавляват отстрани.

Родителите на Ландън полагат огромни усилия, за да намерят решение на проблема на сина си. Те прекарват по няколко часа дневно, за да проучват заболяването.

Господин Джоунс се надява медицината да успее да намери отговор за състоянието на Ландън.