Крачка напред в лечението на панкреатичния рак

 

Етиологията на рака на панкреаса и до днес не е напълно уточнена. Тютюнопушенето, броят на цигарите за денонощие и давността на вредния навик се считат за доказан рисков фактор при смъртоносното заболяване.

 

При 5-10% от случаите на тумор на панкреаса обаче се установява фамилна анамнеза за близки родственици с това заболяване.

 

При 20-30% от пациентите с тумори на тяло и/или опашка на задстомашна жлеза се открива нарушен въглехидратен толеранс или клинично изявен захарен диабет.

 

При 5 до 15% от болните е характерна появата на мигриращ тромбофлебит (синдром на Трусо) месеци преди клиничната проява на карцинома. Тромбозата настъпва в резултат на туморна инфилтрация от тялото и/или опашката на панкреаса.

 

В тези случаи се установяват езофагеални или стомашни варици (усложняват се с масивни кръвоизливи) и спленомегалия (увеличаване на слезката).

 

От физикалния преглед се установява водещият признак - иктер на кожата и склерите, като интензивността му прогресивно нараства.

 

Диагнозата на лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на панкреаса се поставя трудно, обикновено след като се появят алармиращите симптоми - болка, жълтеница, загуба на телесна маса и при нарастване на тумора над 2 сm.

 

По-обстойното наблюдаване обаче може да е революционен похват в лечението на карцинома.

 

„Има належаща нужда от нови методи за диагностициране, лечение и предотвратяване на панкреатичния рак – една от най-агресивните болести, които човечеството познава“, посочва д-р Сторз, ръководител на екипа щатски учени, занимаващи се с разработки по темата.

 

По неговите думи панкреасният дуктален аденокарцином е едно от най-инвазивните и трудни за лечение злокачествени заболявания, което определя неговата лоша прогноза – едва 3.5% от пациентите преживяват пет години, като този тумор заема четвърто място по смъртност от всички малигноми.

 

Заболеваемостта от рак на панкреаса е 5-12 случая на 100 000 население.