Нанотехнологиите – доколко приложими са в медицината?

На старогръцки представката нано (nano) означава джудже. В науката под нанометър се разбира изключително малка част от пространството, равняваща се на 0,000000001 част от метъра. Мащабът на тази мерна еденица може да бъде илюстриран с няколко примера. Един нанометър е равен на дължината на средно 4 атома. Голяма част от вирусите са с дължина около 100 нанометра. Един косъм е около 40 000 пъти по дебел от един нанометър.

Следователно, когато се говори за нанотехнологии, се визират материали и процеси, които оперират и се реализират на невидимо за човешкото око ниво. Тези процеси, в които се намесва науката чрез нанотехнологиите, са в самата основа на материята и на живата природа.

Нанотехнологиите намират приложение в експерименталните методи за медикаментозно лечение на злокачествени тумори. Сред основните недостатъци на конвенционалната химиотерапия са затрудненията да бъде достигната достатъчно висока терапевтична концентрация на химичните агенти в туморното огнище и донякъде неизбежното засягане и на здравите клетки от химичните отрови.

Нанофармакологията произвежда специални наночастици, съставени от обвивка и сърцевина. Към външната повърхност на обвивката са прикачени различни молекули, които насочват цялата частица към туморните клетки. Във вътрешността на наночастицата е складиран химиотерапевтик. По този начин противотуморният медикамент се насочва директно към неопластичния процес, натрупва се там и не пречи на функционирането на здравите клетки.

Останалата част от статията можете да прочетете в Puls.bg