Кога не се усвоява цинк от храната?

Липсата на разнообразна храна също е причина за цинков дефицит, но много повече хора не комбинират правилно храната си съобразно взаимодействията между хранителните вещества. Това се дължи на факта, че много храни, въпреки общата си полезност, съдържат вещества които потискат абсорбцията (поемането) и усвояването на цинк от човешкото тяло.

 

Основният инхибитор (потискащо вещество) на цинковата абсорбция е наситена циклична киселина, позната като инозитол хексакисфосфат или фитинова киселина. Тя се намира в значителни количества в храни като като ядки (орех, фъстък, бразилски орех), семена (най-вече в сусамови и тиквени семена), трици и някои зърнени храни (пълнозърнест ориз и царевица), соя, тофу и др.

 

Тези храни, разбира се, не са вредни сами по себе си, но приемът им води до увеличаване на количество фитинова киселина в тялото. При контакт с някои минерали, най-вече цинк и по-слабо – желязо, фитиновата киселина образува химични връзки с тях, а полученият продукт преципитира – образува се по-твърдо и тежко вещество, което се отлага и е особено трудно за разграждане от метаболизма.

 

Поради това полезните минерали, поети с храненето, не могат да извършат полезните си функции и биват отделени с изпражненията и урината.

 

За положителни ефекти от приема на цинк, независимо дали е с разнообразна храна или хранителни добавки (които не бива да се използват продължително), се препоръчва ограничаването на консумацията на храни, съдържащи фитинова киселина или приема им поне 6-8 часа преди или след приема на цинк. Ако това не е възможно или неефективно, лекар диетолог може да предпише ензимни добавки, съдържащи фитаза – ензим, който разгражда фитиновата киселина и понижава концентрацията и в тялото.

 

Приемът на ферментирали храни и кълнове също е благоприятен за цинковата абсорбция, понеже процесите на ферментация и покълване естествено понижават количествата фитинова киселина в растителните храни.