Морски дарове: Можем ли да се отровим?

Значение за интоксикацията има както мястото за добиване на морските дарове, така и последващите транспортиране, съхранение и начин на приготвяне.

 

Морските дарове могат да бъдат разделени на две основни групи – мекотели (стриди, миди, октопод, калмари) и ракообразни (омари, скариди, раци). С най-голям добив в световен мащаб е уловът на стриди. Някои мекотели действат като естествени филтри за вода и при замърсяване на водоизточника с патогенна микрофлора се води до заразяването им.

 

Най-често стридите са преносител на чревни бактерии – салмонели, шигели и причинителите на коли-ентерит (E. coli). Възможно е и заразяване с холерни вибриони – причинителят на холерата. При заразяване симптомите се проявяват няколко часа след консумация. Основните симптоми са от страна на стомашно-чревния тракт – гадене, повръщане, коремен дискомфорт, коликообразни болки, метеоризъм. Най-голяма опасност представлява бързото обезводняване на организма и последващото нарушение на електролитния баланс.

 

Някои видове риби се хранят и с водорасли. Когато водораслите произвеждат токсини те се натрупват в самите риби и при консумацията им от човека се води до интоксикация. В най-голяма концентрация токсините се натрупват в главата, кожата и черния дроб на рибите. Токсини могат да се акумулират и в изхвърления от рибите хайвер, който при консумация също води до интоксикиране. Токсините, които се образуват от водораслите се наричат сигуатоксини, а самата интоксикация е позната като цигуатера. Най-честите симптоми, които предизвиква са от страна на стомашно-чревния тракт и периферната нервна система.

 

Пациентите се оплакват от чувство на гадене и повръщане броени часове след консумация на съдържащата токсини риба. По-късно се появява диария и общ коремен дискомфорт. От страна на периферната нервна система – изтръпване на крайниците, чувство на „мравучкане“, евентуално парене по хода на нерва, намалена до пълна загуба на кожна чувствителност и други.