Дълготрайни партньорски отношения - как да ги постигнем?

 

В наши дни романтичната любов се счита за фундаментална, но наред с това брачните отношения изглеждат по-нестабилни и несигурни, което води до увеличаване на разделите и разочарованията. Обществото сякаш все още няма опитност и солидни традиции в това, как да се съчетаят двете – страстната любов с потенциала за дълготрайна връзка. Много клиенти идват при нас с въпроса как да открият вълнуващ романтичен партньор, с когото да превърнат пламенната любов във взаимна обич и дълготрайно партньорство.

 

 

Когато избираме брачен партньор, избираме много неща, включително партньор в родителстването, който ще участва във възпитанието на децата ни, ще бъде сътрапезник на масата ни, спътник в множество ваканции и пътувания, основен другар в свободното време, консултант и подкрепа в професионалната сфера, някой, който ще ни споделя ежедневните си преживявания в продължение на години и в старостта. Избираме да се свържем с неговия род и култура, да се съобразяваме с неговите основни ценности, да приемаме неговите несъвършенства. Тъй като романтичната любов не гарантира съвместимост, е важно изборът да е съзнателен и информиран. Един и същи човек може да се окаже прекрасен партньор за едни и невъзможен за други.

 

Трудността в отношенията обаче идва най-вече от това, че романтичните ни чувства се водят предимно от несъзнавани подбуди. Често не познаваме себе си достатъчно, за да знаем какви са актуалните ни емоционални нужди и несъзнавани потребности, които често се оказват в съревнование със съзнателните ни предпочитания. За повечето хора несъзнаваните подбуди, които водят до влюбване, са свързани с важни аспекти от техния живот, в които усещат потенциала на партньора да ги удовлетвори. Той или тя със своите качества могат да ни помогнат да задоволим психологическа необходимост или да излекуваме емоционална рана, да подкрепят личностно развитие и като цяло да допълват нашата личност. Когато сме с другия, имаме усещането, че сме по-цялостни, което не присъства иначе. Това е усещането, което често се появява във фазата на влюбване.

 

Усещането за влюбеност обаче се стопява с времето, защото изживяваме „пълнотата“ през другия човек, без напълно да сме развили и интегрирали качествата, които той внася в нашия живот или пък сме ги проектирали върху него без той да ги притежава. Често търсим или дори се чувстваме зависими от някои качества на неговата личност, като същевременно отхвърляме характеристики, които са неотлъчно свързани именно с тези качества.