Епидемия от недиагностицирани онкологични случаи

Почти сигурно познавате някой, който е починал от рак преди да му дойде времето. Може би дори сами сте преживели рак. Лимфомът и левкемията убиха баща ми на 49 години, след като няколко години се бори с тях. Майката на най-добрата ми приятелка е преживяла рак на гърдата, но фактът, че той може да се върне, е скрита тревога в съзнанието ѝ. Ракът е водеща причина за смърт в световен мащаб и е причина за почти всеки шести смъртен случай. Добрата новина преди Ковида-19 беше, че държавите по света, дори и тези с ниски доходи, са подобрили възможностите си за диагностика и лечение и резултатите от преживяемостта при рака се подобряват. Нещата се подобряваха.

Но пандемията преобърна тези постижения. В доклад на Комисията по онкология на Lancet, в който се разглеждат 44 европейски държави, се отбелязва, че пандемията е довела до късно диагностициране на рака, забавена интервенция, прекъсване на лечението и много смъртни случаи, дължащи се на Covid-19, сред болните от рак. Това до голяма степен е резултат от претоварването на здравните служби или промяна на предназначението им, както и от твърде многото инфекции и Covid-19 хоспитализации, довели до продължителни национални блокади в някои страни. В доклада се оценява, че през това време в Европа може да са били пропуснати до един милион диагнози за рак, пише за в. "Гардиън" ръководителят на катедрата по глобално обществено здраве в Единбургския университет Деви Сридхар.

Пандемията ни показа, че ресурсите в здравеопазването са ограничени и затова, когато търсенето, свързано с едно заболяване, се увеличи, това се отразява на всички пациенти. Във Великобритания, поради големите първа и втора вълна, NHS на практика се превърна в здравна служба "Ковид-19" за голяма част от 2020 г. И това вероятно е оказало вредно въздействие върху резултатите от раковите заболявания: според друго проучване на Lancet през 2020 г. забавеното диагностициране и лечение в Англия може да увеличи количеството на раковите заболявания на гърдата, дебелото черво и белия дроб съответно с до 9,6 %, 16,6 % и 5,3 % през следващите години. Това до голяма степен се дължи на прекъсването на услугите за скрининг и на това, че хората - дори с тревожни симптоми - не се обръщат към първичната медицинска помощ. Разбира се, държавите, които успяха бързо да ограничат Ковида-19 и да ограничат броя на пациентите през 2020 г., успяха да запазят сравнително доброто функциониране на здравните си услуги.

За това има термин, взет от епидемията от ебола през 2014 г. в Западна Африка, когато жени умираха по време на раждане, защото здравните заведения бяха затворени, а графиците за ваксинация на децата - нарушени: "неотчетените мъртви". Така "УНИЦЕФ" наричаше хората, които са починали от косвените въздействия на ебола, но трябваше да бъдат взети предвид като жертви на епидемията. Сега сме изправени пред една от многото скрити и неотчетени разходи за Ковид-19.

Като част от възстановяването след пандемията експертите по обществено здраве призовават за конкретни действия за намаляване на индивидуалния риск от развитие на рак и за увеличаване на преживяемостта на диагностицираните. Това изисква от здравните системи да започнат мерки за повишаване на осведомеността и проактивни мерки. Не можем просто да се преструваме, че последните няколко години не са се случили, и да оставим огромния брой нови пациенти да се плъзнат в съществуващата система. Трябва да върнем рака на дневен ред, включително и приоритета, който здравните служби дават на онкоболните пациенти.

Онкологичните заболявания са резултат от сложно взаимодействие между генетиката, факторите на околната среда, инфекциите и възрастта. СЗО изчислява, че една трета от смъртните случаи от рак в света се дължат на тютюнопушене, наднормено тегло/затлъстяване, диета с ниско съдържание на плодове и зеленчуци, физическа неактивност и прекомерна употреба на алкохол. Честотата на раковите заболявания се увеличава драстично с възрастта поради натрупването на рискове през целия живот; способността на организма да се възстановява намалява с напредването на възрастта.

А има и просто лош късмет (в комбинация с генетика и необясними фактори): баща ми не пушеше, не пиеше, правеше редовно физически упражнения и се хранеше с разнообразна вегетарианска храна. Той не беше с наднормено тегло или нездрав. Всъщност беше онколог и в крайна сметка се оказа, че колегите му се грижат за него и умира в отделението, което някога е ръководил. Така че си струва да признаем, че понякога можем да направим само толкова много, за да избегнем болестта. Срамът, вината или обвинението не играят никаква роля в болестта.

Как да намалим вероятността да се разболеем от рак и да умрем от него? На индивидуално ниво публичната политика трябва да продължи да се фокусира върху това да направи по-здравословния избор по-достъпен и достъпен: например да улесни хората да ходят пеша или да спортуват с безопасни велосипедни алеи и да гарантира, че плодовете и зеленчуците са субсидирани и достъпни. Ваксинирането срещу HPV и хепатит В също е важно, ако сте в рискова група. Нуждаем се и от повече информираност за значението на скрининга. Ако вие или някой от вашите близки се притеснявате от промени в здравословното си състояние - например загуба на тегло, силна умора, кръв в урината или изпражненията, упорита кашлица или бучки - незабавно ги прегледайте.

Ранното диагностициране е важно, защото подобрява резултатите от преживяването. Във Великобритания повече от 90 % от хората преживяват рака на дебелото черво, гърдата и яйчниците поне пет години, ако са диагностицирани в най-ранен стадий. Това позволява лечението да започне по-рано, преди ракът да се е разпространил в тялото. Въпреки това, дори и при диагностициране на рак, NHS се бори да осигури лечение в рамките на сегашния целеви срок от 62 дни: 36 % от пациентите са чакали повече от 62 дни в Англия, 21 % в Шотландия и 43 % в Уелс. Основната пречка е недостигът на персонал, който пандемията от Ковид-19 се изостри още повече. Това отново показва необходимостта от инвестиции в NHS - не само в инфраструктурата, но и в работната сила.

Предизвикателството пред правителството на Обединеното кралство и децентрализираните правителства сега е остро: трябва да превърнем рака в приоритет и да наваксаме загубените години по време на пандемията.

Проф. Деви Сридхар е ръководител на катедрата по глобално обществено здраве в Единбургския университет

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.