COVID-19 може да ускори стареенето на кръвоносните съдове с до пет години

Според проучване, публикувано наскоро в „Юропиън харт джърнал“ (European Heart Journal), в което участват изследователи от Училището по здравни науки на Кипърския технологичен университет (CUT), ръководени от доцент Андрие Панайоту и д-р Галатия Фотиу, инфекцията с COVID-19 може да ускори стареенето на кръвоносните съдове с до пет години, особено при жените, съобщава кипърската агенция КНА.

Изследването изтъква, че с възрастта кръвоносните съдове естествено стават по-твърди, но COVID-19 изглежда ускорява този процес. Това е важно, защото по-твърдите кръвоносни съдове са свързани с по-висок риск от сърдечно-съдови заболявания като инсулт и инфаркт, според прессъобщение на Кипърския технологичен университет.

В проучването са участвали 2390 души от 16 различни държави (Австрия, Австралия, Бразилия, Канада, Кипър, Франция, Гърция, Италия, Мексико, Норвегия, Турция, Великобритания и САЩ) между септември 2020 г. и февруари 2022 г. Те са категоризирани според това дали са боледували от COVID-19, или са прекарали COVID-19 наскоро, но не са били хоспитализирани, или са били хоспитализирани с COVID-19 в общо отделение или в интензивно отделение.

Изследователите са оценили съдовата възраст на всеки човек с устройство, което измерва колко бързо вълна от кръвно налягане се движи между каротидната артерия (във врата) и бедрената артерия. Тази мярка се нарича скорост на пулсовата вълна (PWV) в каротидната и бедрената артерия и се измерва в Лабораторията по сърдечно-съдова епидемиология и генетика (CUTVEG). Колкото по-висока е стойността, толкова по-твърди са кръвоносните съдове и толкова по-висока е съдовата възраст на човека. Измерванията са направени шест месеца след инфекцията с COVID-19 и отново след 12 месеца, допълва БТА.

Изследователите също така са записали демографска информация като пол, възраст на пациента и други фактори, които може да повлияят на сърдечно-съдовото здраве. След като са взели предвид тези фактори, изследователите са установили, че и трите групи пациенти, заразени с COVID-19, включително тези с лек COVID, са имали по-твърди артерии в сравнение с хората, които не са били заразени. Ефектът е бил по-голям при жените, отколкото при мъжете, и при хората, които са изпитвали персистиращи симптоми на продължителен COVID като задух и умора.

Средното увеличение на скорост на пулсовата вълна при жените с лека форма на COVID е 0,55 м/сек, 0,60 м/сек при жени, хоспитализирани с COVID, и 1,09 м/сек при жени, лекувани в интензивно отделение. Увеличение от около 0,5 метра в секунда е клинично значимо и е еквивалентно на стареене с около пет години, с 3% повишен риск от сърдечно-съдови заболявания при 60-годишна жена.

Хората, ваксинирани срещу COVID, обикновено са имали по-малко втвърдени (по-млади) артерии от хората, които не са били ваксинирани. В дългосрочен план, стареенето на съдовете, свързано с ковид инфекцията, сякаш се е стабилизирало или леко се е подобрило.

Според проучването една от причините за разликата между жените и мъжете може да се дължи на разликите във функцията на имунната система. Жените развиват по-бърз и силен имунен отговор, който може да ги предпази от инфекция. Същият този отговор обаче може да увеличи увреждането на кръвоносните съдове след първоначалната инфекция.

Съдовото стареене е лесно за измерване и може да се регулира с широко достъпни лечения, като промени в начина на живот, лекарства за понижаване на кръвното налягане и холестерола, се казва в прессъобщението на Кипърския технологичен университет, в което се отбелязва още, че за хората с ускорено съдово стареене е важно да направят всичко възможно, за да намалят риска от инсулти и сърдечни заболявания.

Проучването е придружено от редакционна статия от изследователи от Хардвард Медикъл Скул (Harvard Medical School)