Понякога мислим, че нещо е любов, а всъщност е страх от самотата

За да не ни боли, често се самосаботираме. Не защото не искаме любов, а напротив, може много да искаме, но това е нашият начин да се защитим. В близостта има риск. Това каза психологът Любомира Манчева в неделното издание на "България сутрин".

"Има много страхове, които стоят зад това, че се самосаботираме. Такъв страх може да бъде от интимността, тъй като там сме най-уязвими. Често там се отключват наши рани. Страхът да не се повтори миналото и партньорът, който избираме, всъщност е моделът, който сме имали в детството. Ако е имало любов, която в детството ни е била такава, че човекът е бил дистанциран - и е трябвало да направим нещо, за да докажем себе си, често след това избираме такъв партньор, дистанциран", обясни специалистът.

Как да спрем самосаботирането

"Пътят е свързан с това да разпознаем модела. Важно е да видим, че това се случва с нас. Второто нещо е да видим корена, първопричината защо това се случва. Последното нещо е свързано с това ние самите да си позволим ново преживяване", посочи Манчева пред Bulgaria ON AIR.

По думите ѝ често се случва да мислим, че нещо е любов, а всъщност е страх от самотата.

"Това е много човешко. Това не означава, че е фалшиво. Страхът от самота е много по-силен от страха да осъществим връзка. Има контрол в това да сме сами. Когато сме във връзка, тогава има един друг. Не можем да действаме сами, нямаме контрол. Тук се задейства онзи момент "ако ме изоставят". Страхът е като празна стая, а любовта е вратата", изтъкна психологът.

Перфекционизмът като защитна стена

Перфекционизмът при избора на партньор е често срещан.

"Той отново е начин да се пазим от близостта с другия. Когато ни пука, се страхуваме да не изгубим другия. Много често бягаме от здравословната връзка, защото в миналото никога не сме я имали. Избираме винаги познатото. Хубаво е да си задаваме въпроси. Важен момент, за да имаме здрава връзка, е да знаем кои сме ние", коментира Манчева.