Пет фактора, които правят американската икономика лидер

Европа изпитва сериозни затруднения. Китай е изправен пред по-бавен растеж. Япония се бори да поддържа колеблив напредък. Трудовият пазар в САЩ обаче е оживен, а темпът на икономически растеж стабилно се засилва. Петте пълни години след опустошителната рецесия официално приключиха, икономиката най-накрая показва мощта, която американците дълго чакаха.

Миналия месец работодателите прибавиха 288 000 позиции и спомогнаха равнището на безработицата да спадне до 6,1 % - най-ниското от септември 2008 г. Юни оформи петмесечен период на нарастване на работните места с над 200 000 - за първи път от близо 15 години.

След като се сви с годишен темп от 2,9 % между януари и март, главно заради много тежката зима, американската икономика се очаква да нарасне със стабилни 3 % през останалата част от годината.

Пол Уайзман от Асошиейтед прес изброява пет причини, поради които САЩ изпреварват останалите водещи икономики.

Агресивна централна банка

"Управлението за федерален резерв (УФР) се задейства по-скоро и по-агресивно от другите централни банки в поддържането на ниски лихви", коментира Бърнард Бомол, главен глобален икономист в Economic Outlook Group.

През декември 2008 година УФР свали почти до нула краткосрочните лихвени проценти и ги задържа на това ниво. Свръхниските лихви по кредитите направиха по-лесно за хората и бизнеса да взимат заеми и да харчат. УФР също така започна програма за изкупуване на облигации, за да понижи дългосрочните лихви.

А Европейската централна банка (ЕЦБ) за разлика от УФР реагира по-бавно на признаците за икономически проблеми сред 18-те страни, чиято валута е еврото (членките на еврозоната са 18 чак от 1 януари 2014 година). ЕЦБ всъщност повиши лихвите през 2011 година - същата година, в която еврозоната отново потъна в рецесия.

Важно е да не забравяме, че УФР има две основни задачи: да поддържа цените стабилни и да осигурява условия за възможно най-висока заетост. ЕЦБ има само една: да взима мерки срещу високата инфлация. По време на Голямата рецесия и след това УФР бе ръководена на Бен Бърнанке, ученик на Голямата депресия, решен да избегне повторение на икономическия крах от 30-те години на 20 век.

Джанет Йелън, която тази година наследи Бърнанке на председателския пост на УФР, продължи неговия устрем да оздрави американската икономика след рецесията от 2007-2009 година с помощта на исторически ниски лихви.

По-силни банки

САЩ се активизираха по-бързо от Европа във възстановяването на банките си след финансовата криза от 2008-2009 година.

Американското правителство спаси финансовата система и подложи големите банки на стрес тестове през 2009 година, за да разкрие финансовата им сила. Като показаха, че банките са изненадващо стабилни, тестовете спомогнаха да бъде възстановено доверието в американската финансова система.

Банките постепенно започнаха да кредитират отново. Европейските банки едва сега преминават стрес тестове и резултатите няма да излязат преди есента (всъщност и през 2011 година имаше стрес тестове на банките в ЕС). Междувременно на банките в Европа им липсва доверие. Те се страхуват, че други банки държат твърде много лошо кредити и че Европа е податлива на нова криза. Затова те не кредитират много.

В САЩ общото банково кредитиране отчита увеличение с близо 4 % за изминалата година. Кредитирането на бизнеса е скочило с 10 %.

В еврозоната кредитирането като цяло е спаднало с 3,7 % според данни на Института по международни финанси (ИМФ). Кредитирането на бизнеса бележи понижение от 2,5 %. (Цифрите за САЩ са за една година до средата на юни; европейските са от май).

По-гъвкава икономика

Икономистите твърдят, че Япония и Европа трябва да започнат реформи, за да направят икономиките си по-гъвкави - с други думи, повече като американската.

Нужно е Европа да премахне ограниченията за заплатите, които пречат на работодателите да орязват заплащането (и вместо това закриват работни места), когато времената са лоши. Би могло също да се преосмислят социалните и пенсионните програми, които обезсърчават хората да работят, и да се изостави политиката, покровителстваща определени компании и блокираща иновативните новодошли, съветва Организацията за икономическо сътрудничество и развитите (ОИСР).

Премиерът на Япония Шиндзо Абе предложи реформи, целящи да засилят конкурентоспособността на японската икономика. Той иска да разшири детските грижи, за да могат повече жени да работят, да замени малките неефективни ферми с по-мащабни търговски ферми и да позволи на чуждестранни работници мигранти да запълват недостига на труд в сфери като здравните грижи и строителството. Предложенията му обаче срещат остро противопоставяне.

"Европа и Япония остават в не толкова добра позиция за траен дългосрочен растеж, тъй като едва неотдавна започнаха да се справят със структурните си проблеми, които имат дълбоки корени, и предстои още много работа", казва Есуар Прасад, професор по търговска политика в Университета Корнел.

Китай се бори да управлява преход от икономика, основана на износа и често прахоснически инвестиции в недвижими имоти и заводи, към по-здрава, но вероятно по-бавно нарастваща икономика, основана на повече потребителски разходи.

По-малко бюджетни икономии

Под тежестта на дългове много европейски страни прибегнаха до свиване на раздутите бюджетни дефицити. Те оразяха пенсионните осигуровки, вдигнаха данъците и орязаха заплатите на държавните служители. Икономиите съсипаха няколко европейски икономики. Те доведоха до безработица от 27 % в Гърция, 14 % в Португалия и 25 % в Испания. САЩ също направиха известни бюджетни икономии и повишиха данъци, но режимът съвсем не бе толкова суров.

Оживен фондов пазар

Политиката на "лесни пари" на УФР доведе до най-голямото в света оживление на американския фондов пазар. През последните пет години акциите в САЩ лесно изпревариха акциите в Европа, Япония и Хонконг. Това бе една от целите на Бърнанке чрез понижаване на лихвите. Той бе на мнение, че скъпернически определените нива на фиксирана доходност ще тласнат инвеститорите към акции в търсене на по-висока възвръщаемост. Тогава по-високите цени на акциите ще накарат американците да се чувстват по-уверени и по-склонни да харчат - т. нар. ефект на богатството. Повечето икономисти са съгласни, че това проработи.
 

/БТА/