Кубама – пътят на Обама към сърцето на Куба

Предпазливост е може би най-точната дума, що се отнася до външната политика на Барак Обама. Но има една част от света, където американският президент не се свени да е настъпателен, пише сп. "Икономист".

За всеки от 9-те му предшественика, управлявали по едно и също време с Фидел и Раул Кастро, визита в Куба би била немислима. Но на 21-ви и 22-ри март Обама ще направи точно това.

Посещението в Хавана е апогеят на сериозните усилия, които държавният глава положи за стопляне на двустранните отношения след 54 години вражда. Обама "отслаби" икономическото ембарго, наложено на острова и вярва, че позитивната политика ще даде по-добри резултати от изолацията в битката за сваляне на комунистическия режим.

Освен това се очаква настоящата позиция спрямо Куба да доведе да подобряване на отношенията на Съединените щати с цяла Латинска Америка, която в последно време се превърна в стратегическа зона за Китай. А Вашингтон не може да допусне подобно геополитическо развитие в "задния си двор".

Проблемът за Обама е, че разгръщането на инициативата идва в края на управлението му. И до голяма степен, за да има реален резултат, тази политика трябва да бъде продължена от наследника му в Белия дом. Както върви кандидат-президентската борба, има голям шанс следващият американски президент да не завърши започнатото.

Според "Икономист" действията на Барак Обама са в правилната посока. Ембаргото задушава кубинския народ, а не толкова династията Кастро. Подходът от Студената война, който прилага Вашингтон дава удобно извинение за кубинската власт да налага почти диктаторско управление.

Разбира се, трябва да се отбележи, че откакто пое властта през 2008-ма година Раул Кастро започна реформи, които дотогава бяха немислими, най-вече свързани с разширяване на частния сектор.

Официално тези реформи се прокламират като "подобряване на социалистическата система", а не приемане на капитализма, още по-малко демокрацията. Критиците на Обама настояват, че с настоящата си дипломатическа совалка американският президент легитимира властта в Куба. Но е ясно, че островът не може да се обърне към демокрацията за една нощ.

Промяната ще стане бавно, може би години напред във времето. Раул Кастро обяви официално, че ще се оттегли през 2018-та година. Най-вероятният му наследник е Мигел Диаз-Канел, който е роден след революцията от 1959-та.

Канел неизбежно ще опита да си гарантира място в сърцата на народа, а за целта трябва да подобри стандарта на живот. С други думи ще се нужни икономически реформи. Отварянето на пазара почти сигурно ще доведе и до либерализиране на политическата сцена.

Безспорно ангажиране на американския президент с Куба ще ускори процеса значително. Премахване на ембаргото пък може да промени имиджа на зла империалистическа сила, който Съединените щати имат в цяла Латинска Америка.

Това ще е изключителен катализатор за ренесанс в търговските отношения между двата региона. Дори в неособено приятелската атмосфера в последните години Латинска Америка поема близо 1/4 от северноамериканския износ. Какво би станало, ако отношенията се подобрят?

Усилията на Обама и администрацията му дават добра основа на следващия обитател на Белия дом. Ксенофобската риторика на Доналд Тръмп обаче определено не се нрави на латиноамериканските ръководители и те набързо ще се отдръпнат от протегнатата ръка, ако милиардерът спечели изборите. И няма как да е другояче, след като този кандидат говори за вдигане на стена по границата с Мексико.

Опасенията са, че дори и демократите залитат по курса на Тръмп, оглеждайки се в нарастващата му популярност.

При все това вратата на Латинска Америка изглежда широко отворена за Вашингтон след десетилетия на изолация. Първата крачка през нея ще бъде направена в Хавана в началото на следващата седмица. Но предстои дълъг път и следващият американски президент трябва да го извърви... Иначе ще станем свидетели на завръщане в миналото.