Политически реванш за американските военни чрез Тръмп

Барак Обама изпитваше към тях недоверие, но Доналд Тръмп ги обожава: в бъдещото правителство на новоизбрания американски президент се очаква да има най-малко трима бивши генерали - необичайна ситуация, пише Франс прес.

Тръмп започна с назначаването на спорния генерал Майкъл Флин - бивш шеф на военното разузнаване - за свой съветник по въпросите на националната сигурност. След това той номинира легендарния генерал от морската пехота Джеймс Матис за бъдещ министър на отбраната, а от вчера се очаква трети уважаван бивш генерал, Джон Кели, да бъде избран да оглави вездесъщото министерство на вътрешната сигурност.

Според Тимъти Хейгъл, политолог от Университета на Айова, Доналд Тръмп се насочва към генералите, тъй като смята, че те "ще помогнат на правителството да си върши добре работата".

"Не мисля, че той е особен милитарист, по-скоро вижда в лицето на генералите преми хора, които говорят директно и са съсредоточени върху мисията си", каза той за АФП.

"Тръмп е много впечатлен от сериозността и опита, демонстрирани от редица бивши генерали в разговорите с тях след избирането му в неговата кула в Ню Йорк“, отбелязва Дейвид Барно, бивш командващ американските сили в Афганистан, станал впоследствие университетски преподавател.

Военните са "много различни от другите хора, с които Тръмп е бил обграден през своята кариера, включително през голямата част от предизборната си кампания", отбеляза Барно пред АФП.

В политически аспект висши военни като Джеймс Матис и Джон Кели ще дойдат в бъдещото правителство на Тръмп заедно с огромния си авторитет, с който се ползват в обществото - както в републиканските среди, така и сред демократите.

Тяхната професия "е най-уважаваната в страната", подчертава Барно.

Разбира се, назначаването на толкова много бивши генерали на висши държавни постове буди известно недоумение у политическите наблюдатели, обезпокоени от евентуално накърняване на неприкосновения принцип за контрол на цивилната власт над военните.

"Още някой генерал с три или четири звезди, номиниран на ключов пост, и ще можем да говорим не за правителство, а за хунта на Тръмп", отбеляза иронично още преди седмица, цитиран от сп. "Тайм", Андрю Басевич, бивш военен, който днес е университетски преподавател.

"Благоразумен тон" по отношение на войната

За момента обаче тези тревоги изглежда не са големи.

"При трима-четирима (бивши генерали) не мисля, че имаме причини за безпокойство, ако са пет или шест вероятно вече може да се запитаме дали не се случва нещо", казва Тимъти Хейгъл.

"Не съм особено разтревожен, но е вярно, че ако в правителството има значителен брой бивши военни, човек започва да се пита дали гражданската власт запазва пълния си контрол над военните ", признава Дейвид Барно.

При всички случаи едно правителство не е по-склонно да води агресивна военна политика, понеже в състава му има бивши военни, отбелязват много експерти.

"Бившите генерали не настояват за война, най-често те са онези, които искат до нея да се прибягва само в краен случай, когато всички други средства са изчерпани", казва друг бивш военен, генерал Чарлз Дънлоп, който днес преподава в университета Дюк.

"Смятам, че военните ще внесат благоразумен тон по отношение на военните кампании, може би дори повече от някои цивилни ръководители в миналото", отбелязва Дейвид Барно.

Барак Обама поддържаше с военните шефове и Пентагона сложни отношения, често белязани от взаимно недоверие.

Президентът, избран и заради обещанието да изтегли американските сили от Афганистан и Ирак, налагаше голяма дискретност на генералите си, опасявайки се, че изтичането на информация в печата може да му върже ръцете преди взимането на решения.

През 2010 г. Белият дом подтикна генерал Стенли Маккристъл, смятан за един от най-блестящите военни от своето поколение, да подаде оставка заради изказване, появило се в печата.

Самият ген. Матис, бъдещият шеф на Пентагона, трябваше да се оттегли в началото на 2013 г. от последния си пост на командващ американските въоръжени сили в Близкия изток няколко месеца предсрочно заради недоверието на Белия дом във връзка с враждебността му към Иран.

/БТА/