"Ню Йорк таймс": Управлението на Тръмп е обречено

Независимо дали той го знае или не, призракът на Линдън Бейнс Джонсън преследва Доналд Тръмп. Между тях има шокиращи прилики - двама едри, пълни мъже, склонни към вулгарност и нетактично поведение, обичащи да се хвалят, лесно засягащи се, политически аморални, отмъстителни, злопаметни и най важното, смятани за нелегитимни президенти. При Джонсън отне известно време да го осъзнаем; с Тръмп това вече се случи, пише Ричард Коен в "Ню Йорк таймс".

Джонсън достигна президентския пост след смъртта на Джон Фицджералд Кенеди и след това спечели решително изборите срещу Бари Голдуотър. Въпреки това около него остана усещане за нелегитимност.

То се засили, когато опозицията срещу Виетнамската война стана по-остра и достигна върха си, според мен, с измислицата на Пол Краснър през 1967 г. в контракултурното списание "Реалист". Той съобщи на шега, че Джонсън се е покатерил в ковчега на Кенеди и е направил там неща, за които не бива да се говори. Историята беше противна, безвкусна и заслужаваше всяка друга обида, която можете да измислите за нея, но някои хора й повярваха. Знам това. Чух го.

Сега да прескочим половин век до неотдавнашните статии, отнасящи се до Тръмп и предполагаемите му, не чак толкова отдавнашни лудории в Русия. Писанията, непроверени и също толкова отвратителни, колкото всяко от измислените срещу Джонсън, добиха известност, която може да бъде обяснена само с поведението на самия Тръмп - личност, която изглежда толкова егоистична и детинска, че почти всякакво поведение изглежда правдоподобно.

Тръмп нарече информацията фалшиви новини и, както винаги, обвини пратеника (медиите, разузнавателната общност и т.н.), но трябваше да се погледне в огледалото и да се запита защо изглежда толкова отвратителен за толкова много хора.

Краснър е малко известна фигура от 60-те години; конгресменът Джон Луис не е. Демократът от щата Джорджия заяви преди дни, че президентският мандат на Тръмп е нелегитимен и въпреки че е поканен като член на Конгреса, няма да присъства на встъпването му в длъжност. Тръмп, разбира се, публикува в Тwitter пренебрежителни забележки. Също както когато омаловажи героизма на Джон Маккейн по време на изтезанията, Тръмп заяви, че Луис е "само приказки" и "никакви действия".

Луис е един от последните големи герои от ерата на борбата за граждански права. Той е участвал в шествия. Участвал е в протести. Главата му е била разбита при моста "Едмънд Петъс" в Селма, щата Алабама. Годината беше 1965-а и полицията в Алабама почти го пребива до смърт. Той е човек с голяма смелост и морал, далеч над Тръмп в тези отношения.

Да, Тръмп спечели в избирателната колегия и за нещастие, това е всичко, което има значение. Но в по-общ план Луис е прав. Тръмп проведе нечиста, нечестна кампания, която омърси президентския пост, който той спечели. Той постави под въпрос легитимността на президента Барак Обама, прибягна до расизъм и демагогия и изглежда е имал служители в избирателните секции в далечна Москва. Въпреки това той ще бъде президент.

Но Тръмп трябва да обърне внимание на Луис и на това, което той представлява. Новоизбраният президент ще положи клетва, след като спечели по-малък брой гласове в народния вот - близо 3 милиона гласа, което е значителен дефицит.

Той влиза в Овалния кабинет с исторически ниска подкрепа, вече по-ниска, отколкото веднага след като спечели изборите. Не е направил нищо, за да привлече мнозинството американци, отхвърлили кандидатурата му. Вместо това се придържа към придобития в училищния двор навик да публикува в Тwitter всички свои оплаквания, да охулва всички критици, да се появява с хора, които се съмняват във ваксините и глобалното затопляне и, за да покаже известна гъвкавост, с личности със съмнителна слава като Дон Кинг и Кание Уест. Това е "Гонг шоуто", в което не се вижда никакъв гонг.

Линдън Джонсън без съмнение би предупредил Тръмп, че вече ходи по тънък лед, който ще се спука под него в момента, когато Конгресът оцени непопулярността му.

Джонсън беше човек с големи политически умения и опит и постиженията му в борбата за граждански права му дават право да претендира за величие. При все това, когато конфликтът във Виетнам тръгна на зле, и обществото се обърна срещу него. След известно време изглеждаше, че личните му качества, подложени на жлъчно осмиване от творци като Дейвид Ливайн и Джулс Файфър, затъмниха както него, така и постиженията му. Той беше сметнат за способен на всичко - на лъжи и всякакви извращения. Това е положението, в което Тръмп се намира в момента.

В края на седмицата Тръмп ще бъде президент. Желая му всичко най-добро; желая му най-лошото. Дилемата е как да се отдели отвращението към него от любовта към страната. Ще оставя на времето да го направи. В същото време Тръмп ще получи своят успех, това е сигурно, но когато нещата тръгнат на зле, ще бъде прогонен от поста си - също както Джонсън навремето.

Древните гърци са знаели защо: характерът на човека е неговата съдба. В този случай президентството на Тръмп е обречено.

/БТА/