Ужасът на децата мигранти: Сълзи, депортация, страх...

Чук, чук, чук..

- Тишина в залата! - каза съдията. Малкото момиченце не спираше да плаче. Съдията почуква отново безмилостно. Готов е да произнесе присъдата - депортация - Тишина в залата! - повтаря съдията. Детето продължава да плаче. Все още диша, но знае, че живота му вече е приключил...

Скандалната новина за разделените семейства на границата с Мексико предизвика смут у милиони хора по света. Дори се появиха твърдения, че невръстни деца са денонощно упоявани от властите в бежанските лагери.

Историите на деца, разделени от родителите си, са вече хиляди, но изглежда ужасът за тях тепърва предстои.

Много от емигрантчетата ще трябва да се изправят сами пред имиграционния съд. А възможността да бъдат депортирани сами е повече от голяма. Голяма част от децата са на възраст до 5 години. Повечето от тях все още не могат да назоват името на собствената си страна, но въпреки това ще трябва да застанат пред съдия и да му обяснят защо трябва да останат в САЩ.

Америка – страната на неограничените възможности...
- Къде е мама?, попита малкото момиченце.
- Тишина! - каза съдията и почука отново.

През изминалата седмица президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа заповед, с която да сложи край на разделянето на семейства по границата. В резултат повече от 300 деца са върнати обратно при родителите си. Но много семейства ще останат разделени, поне докато не приключат изслушванията пред имиграционния съд – процес, който според юристи може да продължи месеци. Освен това, адвокатите твърдят, че няма ясна система, по която семейставта да бъдат събрани отново.

През изминалата година само 33% от децата са имали адвокати, които да им помагат по време на целия процес. Мигрантите нямат право на обществена защита и разчитат на ограничени правни услуги, предоставени им про боно. Освен това, няма минимална възраст на хората, които могат да се явят пред съда. 

На депортация подлежат дори бебета, казва Уенди Йънг от организацията "Деца в нужда от защита". Тя отговаря за осигуряването на адвокат за децата без придружител.

"Децата са абсолютно дезориентирани и са по средата на голяма психическа травма. Единственото нещо, за което мислят е "къде е мама и кога ще се върна при нея...", каза пред Huffington Post адвокат по имиграционни въпроси.

- Как се казвате, на колко сте години – пита съдията. Детето мълчи и хлипа тихо. Стиснало е кукла в ръка – единственото нещо, което му напомня за вкъши. Образ, който изглежда все по-далечен и избледнавящ - Признавате ли обвиненията за нелегално пресичане на границата? - продължава съдията.
- Къде е мама? - пита детето и бърше сълзите си.

Децата, които нямат адвокат, трябва да опишат на съдията и каква е ситуацията в тяхната страна и защо са избягали. Трябва да мотивират пред съдебните власти оставането си САЩ. Ако това е успешно, те могат да кандидатстват за убежище.

Много от децата обаче са на толкова малка възраст, че дори не знаят какво се случва. През 2016 г., имиграционният адвокат Линкълн-Годфинч заснема видео изсценировка, в която задава въпроси на 3-годишно дете. Краткото филмче е знак на протест срещу предложение на калифорнийски съдия, който твърди, че децата трябва да могат да представляват себе си в съда.

- Каква форма на защита търсиш? - пита съдията.
- Криеница. Търсене! - отговаря детето. То не знае какво търси, защото не знае от какво бяга.

"Ако децата не знаят защо търсят убежище, има голям риск да бъдат депортирани обратно", твърди адвокатът.

По думите на Линкълн-Годфинч много юристи са направили опит да се свържат с родителите на децата, за да получат повече информация около случая им – защо са напуснали страната си, каква е обстановката там и има ли опасност за живота им. Системата е толкова неуредена, че повечето имигранти дори не знаят кога детето им се явява в съда и не могат дори да присъстват по време на изслушванията.

Децата и родителите са държани при ужасяващи условия в бежанските лагери. Въпреки новата политика на Доналд Тръмп да се сложи край на разделянето на семействата по границата, над 2000 деца са отведени далеч от родителите си. Децата спят на пода, увити във фолио и затворени в клетки като животни, според Assosiated Press. Светлините в широките помещения са денонощно включени. При децата обаче винаги ще остане тъмно...

- Тишина в залата! - каза съдията. Малкото момиченце не спираше да плаче. Съдията почуква отново безмилостно. Готов е да произнесе присъдата - депортация - Тишина в залата! - повтаря съдията. Детето продължава да плаче. Все още диша, но знае, че живота му вече е приключил...