Нова финансова криза се задава. Тръгва от US студентите!?

Днес американските студенти са така задлъжнели, както никога досега. Студентските кредити в САЩ са втората по размер планина от дългове след ипотечните кредити. Според някои това може да предизвика нова финансова криза, пише Дойче веле.

Преди три години американката Тони Винсент завършва специалността "Публично здраве". За да може да следва, тя тегли шестцифрен кредит. Придобиването на бакалавърска степен в държавен американски университет ѝ е струвало 15 000 долара, а на магистърска степен в реномирания университет "Джордж Вашингтон" - 85 000 долара.

Днес Винсент е на 32 години, работи като програмен мениджър в неправителствена организация и координира здравни проекти. Със заплатата, която получава, не може бързо да покрие кредитите. След три години работа дълговете ѝ възлизат на 80 000 долара.

Средно по 25 000 долара дългове

Тони Винсент е само една от 44-те милиона млади американци, получавали студентски кредити. Общата сума на задлъжняването им към държавата е 1,5 трилиона долара. Толкова, колкото никога досега. По-голямо е само задлъжняването на американците по ипотечните кредити.

Днес в САЩ студентските кредити съставляват 7% от държавните дългове. Към тях се прибавят и частни студентски кредити в размер на над 64 милиарда долара, отпуснати например от банки. Според изследване на Федералния резерв от юни 2018 години 42% от американските студенти са теглили кредит за следването си. Средното задлъжняване е между 20 000 и 25 000 долара.

Реално обаче задлъжняването на студента е дори по-високо. Онези, които са започнали следването си през 2016, дължат на държавата средно по над 37 000 долара. Джон Фънсмит, който е директор на университетския съюз American Council on Education изтъква, че броят на студентите е нараснал, а това означава, че се теглят и повече студентски кредити. А с това нараства и задлъжняването.

Действително през есента на 2018 година в американските университети са се записали близо 20 милиона студенти. Днес високата квалификация е по-важна от когато и да било. Според изследване на университета в Джорджтаун от 2013 година до 2020 за 65% от всички работни места в САЩ ще се изисква бакалавърска степен. Тони Винсент е наясно с това. "Следването е моята инвестиция в бъдещето", казва тя.

Само че този вид инвестиция изисква все повече разноски. Защото следването става по-скъпо. От 1988 насам разходите за следване са нараснали четворно - в зависимост от висшето учебно заведение и продължителността на следването.

Четиригодишно обучение в държавен университет излиза междувременно 20 000 долара, а в частен университет - 50 000 долара. Същевременно вноските за покриване на студентски кредит възлизат средно на 351 долара месечно. Константин Янелис, който преподава финанси в университета в Ню Йорк посочва, че много студенти имат проблеми с покриването на кредитите си. От общо 44 милиона задлъжнели над 10% изобщо не успяват да изплатят дълговете си.

Иде ли нова криза?

Кредитор в 90% от случаите е държавата. Плащанията на студенти, които не могат да покрият вноските си, натоварват данъкоплатците. Тенденцията е тревожна: в бъдеще все повече студенти няма да са в състояние да покриват вноските по задлъжняването си. До 2023 година броят на тези длъжници може да нарасне от 10% на 40%, както сочат данни на "Brookings Institut".

От години медиите обръщат внимание, че това развитие напомня за ситуацията преди краха на инвестиционната банка "Лемън брадърс" и последвалата през 2008 финансова криза. Телевизия CNBC говори в тази връзка за голям балон, който скоро може да се спука. А Fox News и други медии пишат за криза, наподобяваща тази с ипотечните кредити преди години.

В дългосрочен план огромното задлъжняване на американските студенти може да се отрази негативно на икономиката. Защото силно задлъжнелите млади хора са и по-слаби потребители: те ще купуват по-малко автомобили, по-малко имоти, по-малко стоки. Шефът на Федералния резерв Джером Пауъл изтъкна преди време, че растящото задлъжняване по студентските кредити представлява макроикономически риск. "То може да доведе и до забавяне на икономическия растеж", смята Пауъл.