Близнаци показват как се променя тялото в Космоса

Американският астронавт Скот Кели е претърпял редица биологични промени по време на близо едногодишното си пребиваване в Космоса. Това показват резултатите от сравнително изследване на НАСА с еднояйчните близнаци Скот и Марк Кели, което хвърля светлина върху това как космическите полети могат да повлияят върху човешкото тяло, съобщават световните информационни агенции, цитирана от БТА.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Сайънс". В него екипи от учени наблюдават обстойно Скот Кели, който прекара 340 дни на Международната космическа станция, и неговия брат-близнак Марк Кели, останал на Земята. Двамата са бивши астронавти на НАСА.

При Скот Кели са наблюдавани изменения в каротидната артерия, ретината, чревните микроби и експресията на гени, загуба на тегло, последвало отслабване на когнитивните способности, ДНК увреждания, удължаване на теломерите - защитните окончания на хромозомите, които постепенно се скъсяват с напредване на възрастта.

След завръщането на Скот Кели на Земята, удължаването на теломерите е заменено от ускорено скъсяване и загуба - потенциално негативно последствие за клетъчното здраве, обясняват специалистите. "Завръщането беше много по-лошо от приспособяването за едногодишен престой в космоса. През първите няколко дни се чувствах грипозен. Бях изморен доста дълго време", е споделил Скот Кели на телеконференция.

Целта на НАСА е по-доброто разбиране на промените, които понасят астронавтите по време на продължителни космически пътешествия заради подготовката на човешки експедиции до Луната и Марс.

Учените отбелязват, че повечето, но не всички изменения в гените са се нормализирали шест месеца след завръщането на Скот Кели на Земята. Малък процент гени, свързани с имунната система и ремонта на ДНК, обаче не са възвърнали обичайното си състояние - индикация за потенциални трайни увреждания на генетично ниво.

Основни причини за генетичните изменения се смятат космическата радиация и безтегловността при нулева гравитация.

Резултатите от изследването съвпадат с 58-мата годишнина от първия полет на човек в космоса - на съветския космонавт Юрий Гагарин през 1961 г., и с годишнината от първото изстрелване на космическа совалка през 1981 г. Файнбърг определя проучването като "зората на човешката геномика в космоса".

Изследването обаче не може да докаже рисковете от космическите полети, предупреждават учените. По-дългите мисии до Луната и Марс съответно ще бъдат свързани с повече натоварване и излагане на радиация.