Чудят се: Защо милиони американци не са шокирани от Тръмп?

Неотдавна гледах телевизионния дебат от 1980 г. между тогавашния президент демократ Джими Картър и републиканския му съперник и бивш губернатор на Калифорния Роналд Рейгън. От дистанцията на времето този дебат впечатлява, не заради някакви запомнящи се крилати фрази (рейгъновото "Хайде пак почнахте" почти не се класира), а заради тон и съдържание, които биха се видели скучни на днешните телевизионни шефове и зрители.

Водещите не прекъсваха кандидатите, нито се включваха в дебата. Кандидатите не се прекъсваха и никой от тях не обвини опонента си, че е расист, руски агент, антисемит, убиец на бебета, комунист или лъжец.

По едно време, след една критика на Рейгън, Картър отвърна: "Губернаторът Рейгън прави някои много подвеждащи и смущаващи изказвания." Едно твърдение на Картър пък получи следния отговор от Рейгън: "Числата, които президентът току-що даде за Калифорния, са изопачаване на тамошната ситуация." Това бяха най-острите прояви, пише Гари Абърнати, в. "Вашингтон пост".

Журналистите не оспориха отговорите, нито се опитаха да създадат някакви паметни моменти със свое участие, а вместо това уважиха способността на зрителите сами да тълкуват неясните изказвания. Най-близко до включване в дебата стигна водещата от Ей Би Си нюз Барбара Уолтърс, когато заяви: "Бих искала да кажа, че нито един от двамата кандидати не даде конкретен отговор на въпроса за конкретна политика за справяне с тероризма."

Обаче вместо да повтаря непрестанно въпроса докато кандидатите не дадат удовлетворителен за нея отговор, тя си даде сметка, че дебатът не се върти около нея и продължи нататък.

Това не бе, защото политическите проблеми отпреди четири десетилетия не даваха поводи за театралните изпълнения, на които сме свидетели днес.

Предложенията на Рейгън и работата му като губернатор редовно бяха критикувани като вредни за малцинствата. Неспособността на Картър да освободи заложниците в Иран го направи уязвим на твърдения, че е слаб, и нещо по-лошо, веднъж той бе заплашен от заек. Картър можеше да нарече Рейгън "расист", а Рейгън можеше да се подиграе на "Малкия Джими" до безкрайност.

За да разберем защо никое от тези неща не се случи, трябва само да си припомним какъв беше медийният свят през 1980 г. Първата 24-часова кабелна новинарска телевизия - Си Ен Ен, беше тръгнала само няколко месеца преди дебата между Картър и Рейгън и беше налична в по-малко от 2 милиона домакинства. Нямаше Ем Ес Ен Би Си, нямаше Фокс нюз. Нямаше интернет и следователно нямаше бълващи омраза блогове, нямаше обидни мемета, нямаше отвратителни туитове, нямаше фалшиви манипулирани кадри, които незабавно да стигнат до милиони хора.

Обаче с процъфтяването на кабелната телевизия, а след това и на дигиталните платформи, нарасна нуждата от приходи. Стана очевидно, че американците биха превключили на канал със здрава словесна борба, което ни даде "Кръстосан огън" по Си Ен Ен и безброй имитатори по други телевизии, настройващи леви срещу десни, всеки един по-шумен и по-агресивен от предишния.

Американците бяха насърчени да заемат страна, с което бяхме все по-силно натикани в партийните си ъгли.

В развлекателната част телевизията удари джакпота с риалити предаванията, в които видимо обикновени хора биваха поставяни във воайорска и гъделичкаща емоциите среда, а от зрителите се искаше да аплодират един състезател, да осмиват друг и да гласуват.

От това сеещо раздор и непристойно блато се появи борбеният, шокиращ и поляризиращ Доналд Тръмп и стъпи на културна сцена, построена почти специално за него.

Годините, в които милиардерът бизнесмен прекара в самореклама и вездесъщо присъствие в таблоидите, кулминираха с ролята му на водещ на "Стажантът", едно от най-популярните риалити шоута за всички времена.

Като кандидат и като президент, изправен пред океан от традиционни политици, които продължават да се държат по старому, Тръмп процъфтява, защото казва и прави нещата, които идеално пасват на създадената от съвременните ни новинарски и развлекателни медии среда на ярка безвкусица.

Той е политическият първопроходец на Нарцистичната Епоха. Няма как да е прекалено възмутителен, защото шокиращото и оскърбителното непрестанно се поднасят на американците като нещо нормално, както от новинарската, така и от художествената телевизия, която все повече се одързостява с всяко следващо излъчване на това, което едно време беше забранен език и скандално поведение.

Анализатори се чудят защо милиони американци не са шокирани от Тръмп. Кресливите демагози по кабелните новинарски предавания, които оплакват поляризираната ни политика и занижените ни стандарти, и продуцентите и шоумените от Холивуд, които проклинат името му, трябва да осъзнаят факта, че Тръмп е отроче на собствените им умения и усилия.

Изборите през 2020 г. няма да се решат от политическите проблеми. В годините на президентски избори милиони бюлетини се пускат от американци със смесени чувства към политиката, които затварят телефона на социологически анкетьори, но биват тласнати към урните от кампаниите за насърчаване на избирателната активност. Когато незаинтересовани граждани се чувстват заставени да гласуват догодина, кой кандидат отново ще им бъде най-комфортен и познат, ако съдим по ежедневната им медийна порция?

След като изгледа един от последните митинги на Тръмп, един приятел, който не се вълнува особено от политика, усмихнато каза: "Трябва да му се признае - човекът умее да развлича". Пишете още един глас за Тръмп.
 

/БТА/