Кои са президентите, подложени на импийчмънт преди Доналд Тръмп?

Доналд Тръмп е първият президент в историята на Америка, който е бил импийчван два пъти и остава едва третият, подложен на тази процедура. Ето какво се е случило с предшествениците му:

Андрю Джонсън

В сянката на Гражданската война демократът Андрю Джонсън постоянно се препира с Конгреса, в който републиканците са мнозинство, за това как да възстанови победения Юг.

"Радикалните републиканци" от този период настояват за законодателство, което да наказва бивши лидери на Конфедерацията и да защитава правата на освободените роби. Джонсън използва своето президентско вето, за да блокира усилията на републиканците при всяка тяхна крачка.

През март Конгресът приема "Закона за мандата", създаден да ограничи способността на президента да уволнява членовете на кабинета си без одобрение от Сената. Напук на това Джонсън отстранява члена на кабинета и политически съперник Едвин Стантън, докато Конгресът е в пауза.

Ако импийчмънта на Доналд Тръмп изглежда като политически театър, то това е в основата на импийчмънта. Стантън решава да отговори на действията на президента Джонсън като се заключва в залата на Сената и отказва да я напусне. Отстраняването на Стантън се оказва последната капка, която прелива чашата и републиканците от камарата бързо изготвят 11 членове за импийчмънт. Един глас в Сената обаче не достига, за да бъде осъден Андрю Джонсън.

Какви са последствията?

След като разбира, че е оправдан, Джонсън се разплаква и обещава да възстанови репутацията си. Това обаче не се получава.

Той довършва остатъка от президентския си мандат, но последните месеци на поста са обзети от същата борба за власт, която изкриви мандата му преди импийчмънта.

През 1869 г. демократите губят Белия дом от кандидата на републиканците генерал Грант, който позволи на плана на своята партия за радикално възстановяване да продължи.

Ричард Никсън

Ричард Никсън почти е импийчнат след пробива през 1972 г. на централата на Демократическата партия в офисния комплекс Уотъргейт във Вашингтон.

Тъй като разследванията разкриха, че крадците са били платени със средства от кампанията за преизбиране на Никсън, скандалът Уотъргейт се разпали далеч отвъд проникването, намеквайки, че и висши служители на Белия дом са замесени. В продължение на близо две години Никсън се опитва да прикрие ролята си в конспирацията.

Усилията на републиканския президент се оказаха напразни.

През август 1974 г., докато комисията по съдебната власт подготвя статии за импийчмънт, Никсън е принуден да пусне записи от Овалния кабинет, в тях се чува как президентът заповядва на служителите си да накарат ЦРУ да каже на ФБР да спре разследването си за проникването в Уотъргейт.

Този скандален запис маркира окончателния срив на опита на Никсън да се прикрие. На 27 юли Съдебната комисия на Дома на парламента гласува да приеме три статии за импийчмънт - възпрепятстване на правосъдието, злоупотреба с власт и неуважение към Конгреса - и ги изпраща в Камарата за пълно гласуване.

Но гласуването така и не се случва. На 8 август 1974 г. Никсън подава оставка. Той остава единственият президент в историята на САЩ, който е напустал властта.

"Никога не съм се отказвал", казва той в речта си след като подава оставка. "Да напусна офиса преди изтичането на мандата ми е отвратително за всеки инстинкт в тялото ми. Но като президент трябва да поставя интереса на Америка на първо място."

Какви бяха последствията?

Вицепрезидентът Джералд Форд положи клетва като президент шест седмици по-късно и помилва Никсън за всички престъпления, които е извършил, докато е бил на поста.

Бил Клинтън

Само няколко години, след като президентът Бил Клинтън проповядва американците да простят политическите грешки на Никсън, демократът от Арканзас е изправен пред собствената си политическа криза.

В рамките на една година от встъпването си в длъжност Клинтън се оказва разследван от специален прокурор на Министерството на правосъдието. Под ръководството на специалния съветник Кенет Стар, обхватът на разследването на сделки с недвижими имоти се разширява през януари 1998 г., за да включи и аферата на президента с бившата стажантка в Белия дом Моника Люински.

Като част от отделно дело срещу президента - сексуалният тормоз над Пола Джоунс - Клинтън е попитан за връзката му с Люински. Под клетва на 17 януари, той отрича да е имал връзка с нея. Дни по-късно Клинтън отново потвърждава позицията си. "Искам да ме изслушате", казва президентът Клинтън пред медиите в Белия дом. "Не съм правил секс с тази жена, Моника Люински. Никога не съм казвал на нито един човек да лъже, нито един път, никога."

На 9 септември 1998 г. Стар публикува доклада си пред Конгреса. Обществеността също скоро вижда 445-те страници на доклада, които включват показания от Моника Люински, която сключва договор за имунитет с независимия адвокат в замяна на нейното сътрудничество.

Докладът включва и 11 възможни основания за импийчмънт. През декември 1998 г. Камарата на представителите гласува по партийна линия за импийчмънт на Клинтън по две точки: лъжесвидетелстване и възпрепятстване на Конгреса.

През февруари Клинтън е оправдан от контролирания от републиканците Сенат.

Какви бяха последствията?

За годината, в която скандалът с Люински-Клинтън погълна страната, президентът се противопостави на нарастващите призиви за оставка. През този период, в края на януари 1998 г., той претендира за една от най-високите си оценки на социологическите проучвания. В анкета за CNN Gallup установи, че 67% от американците одобряват президента.

В крайна сметка единствените политици, които загубиха работата си по време на кризата с импийчмънта, бяха републиканците.

Клинтън напусна поста през януари 2001 г. с 65% рейтинг на одобрение - най-високият от всички негови предшественици от половин век.

Но неговата партия загуби Белия дом, когато Джордж Буш победи Ал Гор след преброяване във Флорида.