Приликите - да се бориш във война и с пандемията от COVID-19

Прилича ли си борбата с пандемия с войната? Двама ветерани от Виетнам - Томас Хол от Канзас и Марша Четири от Филаделфия, говорят за военния си опит, коронавируса и паралелите, които виждат между двете мащабни събития, пред BBC.

Марша прекарва три години във Виетнам като медицинска сестра на американската армия. Тя е на фронтовата линия в отделение за интензивни грижи. За нея това е "в много отношения много тъмно време" в живота й.

"Войната те обхваща - добро или лошо, тя се превръща в единствения свят, в който живееш. Нищо друго не съществува, освен тази война и вашата безопасност и работата, която трябва да свършите вътре в нея", обяснява тя.

Том е само на 20 години, когато слиза от самолет в Сайгон.

"Всички бяхме много млади. Преживях безброй емоции, за които дори не знаех", казва той. През 1969 и 1970 г. Том е служител на военна полиция и ръководител на кучета, работейки предимно през нощта, сам, патрулирайки в зони за кацане или големи бази.

Емоцията, която изпитва при тези първи дни, "бе ужасен страх", спомня си той. "Трябва някак да преодолееш това, да осъзнаеш какво може да се случи и просто да продължиш." Сега той е национален председател на комитета за посттравматичен стрес и злоупотреба с наркотици за ветераните на Америка във Виетнам.

Сковаващите емоции, казва той, "са е хубаво нещо в зоната на военните действия. Но не са толкова приятни, когато се върнеш в страната си и бъдеш в цивилен свят".

Използването на военни метафори, когато говорим за усилията за борба с пандемията, е справедливо, смята той.

"Това е невидим враг", казва той. "Вирусът убива хора на случаен принцип и ако не разпределим всичките си ресурси и не се концентрираме върху това, тогава това ще ни надвие", обяснява той и добавя: "Работниците от фронтовата линия - те умират. Медицински сестри и лекари са починали, борейки се с това, точно както по време на война. И те поставят живота си в риск, точно както във война. Мисля, че паралелите са безброй."

Марша е на същото мнения. Тя също вижда паралел между работата на здравните работници в пандемията и това, което трябва да правят сестрите и лекарите по време на войната във Виетнам.

"Когато погледнете какво е трябвало да изтърпят хората през това време - всеки ден е бил пълен хаос, всеки ден те е трябвало да живеят под стрес и безпокойство не само заради работата, която е трябвало да вършат", казва тя, добавяйки. "Те нямаха контрол над болката, когато виждат хорау които губят живота си, които си отиват и семействата им не са с тях."

Марша казва, че пациентите във Виетнам умирали сами, без комфорта на близките си.

"Те гледаха на нас като на майки, на съпруги. Ние бяхме тези, които им помогнахме да се прехвърлят от другата страна. Дадохме им сила и им дадохме смелост да се отпуснат, уверявайки ги, че всичко ще бъде наред", казва тя . "Когато погледнете какво преживява персоналът в болниците днес, има огромна прилика с някои от нещата, които трябваше да преживеем."

В САЩ над половин милион души си отидоха от COVID-19 за малко повече от една година - това са повече американски жертви от Първата световна война, Втората световна война и войната във Виетнам взети заедно.
И както при войната, Том очаква пандемията да има трайно въздействие върху онези, които са работили на фронтовите линии.  Според него, нормалните емоции трябва да бъдат подтиснати в това тежко време, а по-късно този акт на самосъхранение може да създаде усещане за дистанция, изолация от другите.

"Никой не разбира какво точно сте преживели", казва той.

"Имаше няколко милиона души, които отидоха във Виетнам и всеки имаше различно преживяване във войната", добавя той. "Няма как всички да са в една и съща ситуация, да са са се сблъсквали с една с едни и същи неща на фронтовите линии - всеки от тях ще се занимава с различни проблеми, които ще оцветят дъгата на живота им. След това няма да бъдат същите."