В Южна Америка Тръмп вече губи търговска битка с Китай

В южноамериканския меден гигант Перу Белият дом на Доналд Тръмп ще се окаже от губещата страна в търговската битка с Китай, част от по-голямо пренареждане на силите около богатия на ресурси регион в задния двор на Вашингтон, пише Ройтерс.

Перу е на първо място в света по добив на руда и ще бъде домакин на лидерите на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество тази седмица, като се очаква китайският президент Си Дзинпин да присъства и да открие ново голямо пристанище в страната, построено от Китай. В списъка на гостите е и президентът на САЩ Джо Байдън, който напуска поста си.

Перу е отражение на по-широкото предизвикателство пред Белия дом в Южна Америка, където присъствието на Китай бързо нараства поради огромния му апетит към основните експортни стоки на региона: царевица, мед, соя, говеждо месо и литий за акумулатори.

Това превърна Пекин в основен търговски партньор от Бразилия до Чили и Аржентина, намалявайки регионалното политическо влияние на Вашингтон - тенденция, която се задълбочи при обръщането на Тръмп „Америка на първо място“ навътре по време на първата му администрация и отново при Байдън.

„Стратегическата стойност е, че това е задният двор на САЩ“, казва Ли Син, професор в Института за международни стратегии в Гуандун, като добавя, че това помага да се противодейства на американското присъствие в Индо-Тихоокеанския регион и да се компенсират рисковете от търговска война.

„Китай не може да започне с изграждането на военни бази там, защото това е твърде чувствително и ще направи конфликта на Китай със САЩ твърде изразен... Така че на първо място той си пробива път с икономически връзки“.
В момента видео плейърът възпроизвежда реклама.

Перу демонстрира драматичната промяна. Търговската преднина на Китай там пред САЩ се е увеличила до 16,3 млрд. долара през миналата година, сочат данни на ООН Comtrade, което е рязък обрат в сравнение със ситуацията само преди десетилетие, когато Вашингтон беше доминиращият играч. Това върви ръка за ръка с инвестициите от енергетиката до минното дело. През 2015 г. Китай изпревари САЩ в търговията с Перу, като увеличи разликата при предишната администрация на Тръмп в периода 2017-2021 г. и отново при Байдън.

„Китай навлезе агресивно в региона, учи се бързо и е готов да остане там в дългосрочен план“, казва Ерик Фарнсуърт, бивш служител на Държавния департамент, който понастоящем работи в Съвета на Америките и Американското общество.

„Ако Съединените щати не дадат значим приоритет на регионалната икономическа политика по нов и по-ефективен начин, регионът ще продължи да се накланя към китайските интереси.“

Посолството на САЩ в Лима не отговори на молбата за коментар. Официални представители на Вашингтон неведнъж са предупреждавали публично, че китайските инвестиции в региона са обвързани с определени условия, и са заявявали, че Съединените щати са по-надежден партньор.

Фар на промяната е новото мегапристанище на 80 км северно от Лима в Чанкая. То се изгражда от китайската държавна компания Cosco Shipping и обещава да скъси морските пътища до Азия както за перуанските, така и за бразилските стоки.

Контролираното от Китай пристанище, което ще бъде открито от Си при посещението му в Перу, предизвика загрижеността на Съединените щати относно регионалната сигурност, но по-важното е, че ще даде тласък на търговската магистрала на региона към Китай.

„Ще имаме директни маршрути до Азия, особено до пристанища в Китай, които ще бъдат съкратени с 10, 15, 20 дни в зависимост от маршрута“, заяви пред Ройтерс перуанският министър на транспорта и комуникациите Раул Перес Рейес в пристанището.

Той добави, че то ще се конкурира с мексиканското пристанище Мансанильо и евентуално с Лонг Бийч в Калифорния.

„Нашата цел е да се превърнем в Сингапур на Латинска Америка.“

Пристанището на тихоокеанското крайбрежие е водещо за други инвестиции за увеличаване на свързаността, особено за производителите на соя в Бразилия, които искат да намалят разходите за превоз и времето за пътуване до Азия и да избегнат преминаването през Панамския канал на север. Правителството на Перу настоява за потенциален железопътен проект на стойност 10 млрд. долара.