Съдбата на Европа е в ръцете на Меркел

Разделеният някога Берлин сега има нелеката задача да запази обединението на Европа. С изпълнението на тази задача вече се е заела канцлерът Ангела Меркел, посочва Би Би Си. 

В периода 1961-1989 година най-малко 136 души са намерили смъртта си на Берлинската стена – повечето в опит да избягат от комунистическата ГДР.

Така че Берлин знае немалко за разделението. За 50-те години на Студената война самата Германия беше разделена и политически отслабена.

Всичко това вече е в историята.

Сега Берлин е столица на една обединена страна, която безспорно е доминиращата икономическа сила на европейския континент. Но десетилетия наред това определение не съответстваше особена на държавата, която трябваше да носи бремето на 2 загубени световни войни.

В наши дни бъдещето на Еврозоната изглежда ще се реши именно в германската столица. И именно Германия ще трябва да поеме ролята на лидер, който да изведе Обединена Европа от кризата. Предизвикателството вече не е да се преодолее разделението изток-запад, а по-скоро север-юг.

Множество от европейските съюзници на Германия вече започват да стават нетърпеливи и негодуват заради колебанието на Берлин да предприеме решителни стъпки по отношение проблемите на Еврозоната и единната европейска валута. В тази връзка полският външен министър Радек Сикорски заяви: „Страхувам се по-малко от мощта на Германия, отколкото от неактивността на Германия”.

Милиардерът и крупен инвеститор Джордж Сорос беше още по-краен, като заяви, че Берлин трябва или да поеме лидерската роля, или да се напусне Еврозоната.

Но да бъдеш лидер не е никак лесна задача. Трябва да се намери баланс между това да предоставяш помощ и да диктуваш правилата. За да бъдат избегнати добилите популярност в последно време определения като „Четвъртият Райх” и „Германският ботуш”.

В Гърция Ангела Меркел беше посрещната с масови протести и демонстранти, облечени като нацистки войници. Стари страхове и предразсъдъци внезапно изскочиха на преден план.

Истината е, че Германия има лек проблем с имиджа в чужбина. Както и самата Меркел.

В известен смисъл нещата стоят по-добре за германските управляващи на домашната сцена. Германците харесват предпазливия подход на канцлера и нейното хладнокръвие при справянето с кризисната ситуация. Харесват това, че стилът й на водене на тази битка може да се нарече по-скоро „Постепенно и балансирано”, отколкото „Шок и ужас”.

От година насам Меркел полага огромни усилия да убеди страните, които трябва да правят сериозни икономии, че да, на нея й пука. Че на Германия също й пука.

Канцлерът обаче не пропуска да демонстрира позицията си и пред своите избиратели. Не пропуска да защити еврото при всяка удобна възможност, при всяка реч, при всеки митинг. „Еврото е много повече от валута и аз искам всички страни да останат в Еврозоната”, е най-често използваният от Меркел рефрен.

По всичко личи, че канцлерът е загърбила периода, в който беше готова да остави затъналата Гърция да напусне Еврозоната. Канцлерът подчертава изрично, че ще направи всичко възможно Атина да бъде част от валутния съюз.

Това, което г-жа Меркел ни спестява като информация, е кой ще плати за тази привилегия.

Защото се вижда, че Гърция няма нужда от повече заеми. Гърция се нуждае от помощ, независимо дали става въпрос за парични трансфери или отписване на дългове, които дължи на различни държави и институции, сред които и Германия.

Такъв директен подход вече трудно ще се хареса на германските избиратели, особено година преди парламентарен вот. Именно по тази причина Меркел стъпва на пръсти. Така, както страната й би одобрила.

И все пак Берлин остава градът, в който са вперени всички погледи. Защото именно оттам трябва да дойде „лекарството”, което да запази целостта на Еврозоната.