Защо в Германия се страхуват от българо-румънската вълна?

Те пристигат от България и Румъния с готовността да вършат в Германия това, с което никой друг не би искал да се заеме. И получават най-мизерно заплащане. Германската преса ги нарича "мигранти по бедност".

На фона на жалките надници на тези хора актуалната дискусия в Германия за минимално заплащане от 8,50 евро на час изглежда сякаш от друг свят, пише "Франкфуртер алгемайне зонтагсцайтунг". Изданието излиза с обширен репортаж от най-голямата кланица в Европа - тази в германския град Реда-Виденбрюк, която осигурява работа на много източноевропейци. Но не само там - навсякъде в Германия могат да се открият ужасяващи истории за модерно робство, посочва вестникът. "Тези чужденци живеят в отчайваща мизерия и са напълно безпомощни срещу своите експлоататори, които в много случаи се оказват техни сънародници", четем в публикацията.

Хората от периферията

"Берлинер цайтунг" определя преселниците от Източна Европа като хора, живеещи в периферията на обществото. В България едва 31 процента от ромите работят, в Румъния са малко повече - 36 на сто. Актуално изследване на фондацията на Джордж Сорос показва, че българските роми в Испания изпращат на близките си у дома средно по 164 евро на месец. С тази сума едно средно голямо ромско семейство може да оцелее, посочва изданието.

Основната причина, която кара тези хора да напускат родината си, е тежкото им икономическо положение. Основният им проблем е бедността, а не дискриминацията, се казва в изследването. То показва, че най-дискриминирани се чувстват ромите преселници в Италия /76 процента/, следвани от тези в Испания /66 на сто/. За сравнение - едва 40 процента от ромите в Румъния и една трета от ромите в България смятат, че са дискриминирани.

Проучването показва и друго: ако у дома ромите карат както са свикнали, в приемната държава се съобразяват много повече с нормите и стандартите. В България например едва 46 на сто от ромското население е здравноосигурено, докато сред българските роми в Испания цели 95 процента имат здравни осигуровки. И още един пример: в България броят на неграмотните ромски деца продължава да расте, а в приемните страни почти всички деца на емигрирали ромски семейства ходят на училище.

Заплаха ли са пришълците?

В германските издания продължава и дебатът дали отпадането на ограниченията за работа за гражданите на България и Румъния от началото на 2014 г. ще предизвика нова вълна от трудови имигранти. Според "Франкфуртер рундшау", не е вярно това, че т. нар. мигранти по бедност са заплаха за социално-осигурителната система на Германия. Статистиката сочи, че делът на българските и румънските преселници, кандидатстващи за помощи и други социални плащания, е много под средния за страната. По този повод изданието пита кой е прав - дали вътрешният министър Ханс-Петер Фридрих, който се опасява от наплив на източноевропейски бедняци от началото на следващата година, или Европейската комисия, която смята, че тези опасения са неоснователни?

Отговорът се съдържа в цифрите: в края на миналата година едва 9,3 на сто от живеещите в Германия българи и румънци са получавали социални помощи. За сравнение - близо 16 на сто от всички чужденци в Германия и 7,4 процента от германците се възползват от социалноосигурителната система на страната, посочва "Франкфуртер рундшау".

(Дойче веле)