Колко трудна може да бъде промяната?

„Промяната отнема дълго време!” Това е посланието на Борис Рангелов – един от протестиращите студенти в България, където продължават антиправителствените акции.

И докато в Украйна демонстрантите са на улицата от само няколко седмици, в България протестите срещу дълбоко корумпираната политическа среда продължават вече няколко месеца, пише в свой анализ The New York Times.

“Трябва да влезем в книгата на рекордите Гинес”, посочва Рангелов пред изданието.

Демонстрантите в България са открили колко трудна може да бъде промяната, дори в страна, която от няколко години е член на Европейския съюз (ЕС). Политическата безизходица подхрани разочарованието на българите, които се надяваха, че членството в ЕС ще им отвори пътя към по-просперираща, справедлива и прозрачна система, посочва още изданието.
Ситуацията обаче сякаш подчертава и безсилието на Брюксел да засили натиска за промяна, въпреки острите реплики на някои европейски дипломати, както и спирането на част от средствата за България.

Междувременно се засилва вълната от емиграция в България и Румъния, които се присъединиха към еврообщността през 2007 г. Тенденциите повдигнаха някои притеснения в старите държави-членки за конкуренцията на пазара на труда, който и без това е поставен под натиск заради кризата.

“Никога не съм мислила, че моята страна може да изпадне в толкова лошо положение, в каквото е в момента”, коментира и Меглена Кунева, министър по европейските въпроси на България в периода 2002 – 2005 г. и след това – висш служител в Брюксел.

“Мислех, че ще сме отишли по-напред, че ще сме по-добре”, допълва тя.

Почти всички в България са убедени, че членството в Европейския съюз не е донесло много ползи за страната. Не липсват и евроскептици, които надигат глас с призив за напускане на общността. Страната продължава да е на първо място в ЕС по бедност, а по отношение на корупцията и прозрачността е втората най-горумпирана държава в Европа след Гърция, според индекса на Transparency International.

Според Кунева за представителите на политическата класа членството в ЕС не е заради европейските ценности, нито заради върховенството на закона, а заради европейските средства и злоупотребите с тях. “Аз се срамувам и съм разочарована”, посочва тя пред изданието. “Длъжностни лица от ЕС се опитаха да променят нещата чрез помощ и съвети, но те не могат да дойдат тук и да управляват”, допълва тя.

“Обществото е много разочаровано”, потвърждава и Николай Стайков, шеф на малка технологична компания в София. “Имаше много нереалистични очаквания. Ние вече не очакваме, че Европейският съюз може с магическа пръчка да промени всички”, допълва той.

Стайков изразява несигурността си дали след толкова много правителства и фалстартове България изобщо е способна да се присъедини към останалата част от Европа. “Оптимистът в мен казва, че проблемът е нашите политици. Песимистът в мен обаче говори, че проблемът е много по-дълбок” посочва той.

Изданието припомня, че правителството на премиера Пламен Орешарски си спечели гнева на обществото, след като посочи депутатът Делян Пеевски за ръководител на агенцията за национална сигурност. Заради протестите Пеевски се оттегли, но назначението му се превърна в токсичен символ на непрозрачните отношения между администрацията и българския бизнес.

Правителството на България все още не е дало обяснение за избора си. Високопоставен западен дипломат, пожелал анонимност, пък заявява, че “българите имат вкус към конспиративни теории, но шокиращото в случая е, че те понякога се оказват истина”.

Още новини четете в Investor.bg