ЕС иска да засили арсенала си срещу тероризма, но не постига съгласие

Атентатите в Париж тласкат европейците да засилят сътрудничеството си за осуетяване на нови атентати, но арсеналът от обмисляни мерки се сблъсква с нежеланието на държавите да споделят информацията, с която разполагат, и тревогата на Европейския парламент от посегателствата над свободата за движение, пише Кристиан Спилман от Франс прес.

Промяна на правилата на Шенгенското пространство, задълбочени проверки на някои пътници, изготвяне на европейски регистър с лични данни на самолетните пасажери, споделяне на данните на разузнавателните служби, борба срещу разпространението на оръжия, контрол на интернет за борба с радикализацията: френският вътрешен министър Бернар Казньов в неделя представи списъка от мерки, които да се приложат.

Това не са нови идеи. Европейският координатор за борбата с тероризма Жил дьо Керхов от 2008 г. иска стратегия за борба с радикализацията. Държавите обаче не са успели да постигнат съгласие.

"Европейският съюз не е място за оперативно сътрудничество, а само рамка за установяване на общи правила при необходимост", обясни за френския всекидневник "Лез-еко" Камий Гран, директор на Фондацията за стратегически изследвания.

Европейците не са винаги на едно мнение по дефиницията за "чуждия боец", изразява съжаление Европейската комисия. Близо 3000 млади европейци са се присъединили към радикалните ислямистки движения в Сирия и Ирак. Французите са над 1000.

Правилата за включване в полицейски бази данни се различават в отделните страни, както и практиките при подхода към завръщането на радикализираните млади хора и при събирането на доказателства за участието им в радикални ислямистки движения.

Тази реалност пречи на създаването на европейска база данни на чуждите бойци, каквато Белгия поиска в неделя.

Вътрешните работи и правосъдието са суверенни компетенции на държавите и те отказват да се разделят с тях. Същото важи за разузнаването. "Службите за борба с тероризма предпочитат да работят двустранно или в малка група", подчертава Камий Гран. Те са подозрителни към организации като Европол или Интерпол, защото информациите се поставят на разположение на твърде много страни, обясни европейски представител.

Разузнаването обаче е ключът към борбата срещу радикализираните млади хора, които са заминали да се присъединят към джихадистките движения, настояват експертите.

"Преди още да се сподели разузнавателната информация, тя трябва да се придобие, а тази оперативна работа става на терен, а не в бюрократични структури", подчерта френският евродепутат Арно Данжан. Това налага значителни финансови ресурси, каквито правителствата на ЕС вече нямат. "За денонощно следене на един заподозрян са нужни между 20 и 30 души", подчерта Жил дьо Керхов.

Пропуските, за които говори френският премиер Манюел Валс, налагат реформа на практиките. "Трябва да определим точни цели за споделянето на информация между държавите за захранването на базите данни", настоява Дьо Керхов.

Друг аспект от борбата срещу чуждите бойци е контролът и следенето на тяхното движение. Шенгенското пространство за свободно движение има своя информационна система и налага контрол по външните граници. Граничният кодекс обаче забранява системния контрол на гражданите на 26-те страни членки на Шенгенската зона (22 от 28-те от ЕС плюс Швейцария, Исландия, Норвегия и Лихтенщайн).

Испанският вътрешен министър Хорхе Фернандес Диас обаче призова в неделя за въвеждане на граничен контрол вътре в Шенгенското пространство, което би наложило изменения в Шенгенския договор.

Европейските правителства също така настояват да се създаде европейски регистър с личните данни на самолетните пътници, по модела на тези, които се споделят със САЩ, Канада и Австралия. Около 15 страни вече имат такава система на национално ниво.

Европейският парламент обаче изисква първо да се приеме европейски закон за защита на личните данни. Дебатите по този въпрос буксуват от 2011 г.

Всички тези мерки ще се обсъдят от министрите на вътрешните работи и правосъдието на ЕС на неофициалната им среща на 29 и 30 януари в столицата на Латвия Рига. Поради спешния характер на ситуацията обаче е наложително те да заседават по-рано и е възможно още в петък да се състои тяхна извънредна среща в Брюксел, съобщи информиран източник.
 

/БТА/