Духът на Франко витае над каталунския копнеж

Антони Мас си спомня диктатурата на генерал Франсиско Франко, все едно е била вчера. Роден в годините на фашистката хунта в централния каталунски град Амикс де Баленя, той израства, без да може да говори на майчиния си език, страхувайки се от режима, за който това е саботаж.

Но той не се плаши. На 20 години през 1972 заедно с двама приятели поема риска и създава списание на каталунски език с протекцията на местни свещеници. "Бях много млад и не се страхувах от нищо", казва той.

Решението е опасно. Режимът е ликвидирал предишната ограничена автономия на Каталуния, екзекутирайки нейния премиер Луис Компанис с наказателен взвод в барселонския замък Монтюик, забранил е каталунския език и е разпуснал институциите в областта. "Не можехме да говорим каталунски в училище, биеха ни."

На изборите за парламент на Каталуния той е твърдо решен да гласува за пронезависимия лидер Артур Мас (няма връзка с Антони), пише Хана Стрейндж  в "Дейли телеграф".

Духът на Франко витае над тези избори. Макар че малцина испанци не са били засегнати от управлението на диктатора, което завърши със смъртта му през 1975 г., репресиите срещу каталунската идентичност са особено болезнена отворена рана.

Много привърженици на независимостта - дори каталунски чиновници - правят паралел с онези дни и сегашното, според тях, посегателство от правителството на Мариано Рахой срещу автономията на Каталуния. Те посочват размиването на статута на автономия от испанския Конституционен съд и опитите да се намали ролята на каталунския в образованието като доказателства, че централизацията е отново в ход в Мадрид.

"Франко може да е умрял физически, но духът му още е жив", казва един каталунски служител. Идеята на Хосе Инасио Верт, министър на образованието до юни, че каталунските деца трябва да бъдат реиспанизирани", се лансира отново и отново.

Във Вик, на няколко километра от родния град на Антони Мас, Анна Ера, независим кмет, заяви за "Телеграф", че това е най-лошият момент в отношенията на Каталуния с Мадрид след края на диктатурата. "Те направиха неща, които ни напомнят за времената на репресиите", каза тя и допълни, че правителството на Рахой "иска да ни изличи".

В това градче в централните равнини на региона е трудно да се намерят следи от нещо друго освен страстна подкрепа за независимост. Каталунският флаг на червени и жълти ивици и бяла звезда на син фон, естелада, се вее от почти всеки балкон и почти не се чува реч на кастилски испански.

Това е градчето, където точно преди 300 години каталунците заговорничат да се съюзят с Англия, Холандия и Австрийската империя във войната за испанското наследство срещу Филип Пети Бурбон, възкачил се на престола, след като предшествениците му починали, без да оставят наследници.

Именно този съюз в крайна сметка води до поражение на Каталуния. След като са се радвали на широка автономия, нещата се променят, когато новото правителство на торите във Великобритания решава да сложи край на войната, изоставяйки каталунците сами да се справят с продължилата 14 години обсада на Барселона. След като накрая побеждава, Филип Пети се заема да накаже каталунците за тяхната измяна.

"След 300 години е време ние да празнуваме победа", казва Санти Понсе, историк и преподавател в университета във Вик.

Опоненти казват, че подобни чувства са породени от неуместен национализъм, чиято цел е да бъде отвлечено вниманието от собствените политически и финансови провали на каталунското правителство.

Хоакин Кол, вицепрезидент на Каталунското гражданско общество, което е против независимост, отхвърля сравненията с диктатурата. "Това е било преди 50 години. Да не забравяме, че каталунската буржоазия подкрепяше Франко."

Той заяви, че Каталуния има силно самоуправление и макар че някои аспекти от него подлежат на преговори, твърденията, че регионът е лишен от демокрация, са самозаблуда.

"Каталуния не е колония, тя не е експлоатирана. Ние като граждани не сме подчинени, каталунският език не е преследван", каза той. "Ако разровиш повърхността, ще забележиш, че това не е нищо друго освен популизъм."

Рахой си навлече критики за това, че не желае да се заеме с проблема за независимостта. Каталунски служители и привърженици на независимостта казват, че ако беше проявил готовност да преговаря по някои въпроси, сегашният вот нямаше да се състои.

Някои непремислени коментари подсилиха спомените за репресиите, като например изявлението на испанския министър на отбраната Педро Моренес, че армията никога няма да се намеси в Каталуния, докато "всички си изпълняват дълга".

Такъв е поне случаят с Антони Мас. "Ако докарат танковете, ще се изправя пред тях", заканва се той. "Не се страхувам, над 60 години съм и съм препатил много."
 

/БТА/