ЕС ще плаща на Африка да си вземе обратно имигрантите

670 експерти от европейските държави, включително от България, ще бъдат командировани в приемните центрове, известни още като "горещи точки" в Италия и Гърция, за да ускорят работата по регистрацията и интервютата на кандидатите за убежище, решиха вътрешните министри от ЕС в Люксембург.

Те ще правят интервюта, ще вземат пръстови отпечатъци и ще превеждат при регистрацията, за да се задвижи презаселването на 160 000 души, одобрено от ЕС по-рано. В момента има готовност само 16 еритрейци от Лампедуза да бъдат приети в Швеция и те ще отлетят на север утре, съобщи комисарят за миграцията Димитрис Аврамопулос.

Според министъра на вътрешните работи на Люксембург Жан Аселборн в бъдеще хиляди европейци ще бъдат наети, за да регистрират бежанците и да връщат тези, които не отговарят на условията. Вътрешните министри се разбраха, че мигрантите, чийто живот не е заплашен от войни и политическо преследване, ще се връщат, откъдето са дошли. Това било условие за част от страните да приемат квотите. Този месец ще бъдат извършени 10 съвместни полета с отхвърлени кандидати, които Аврамопулос определи като недостатъчни.

Министрите обаче не можаха отново да постигнат съгласие за въвеждане на съкратена процедура за гражданите на балканските държави и Турция. Анкара е ябълката на раздора, тъй като няколко страни, водени от Холандия, не желаят тя да бъде обявена за безопасна държава, заради преследванията на кюрди и на медиите. Топката е прехвърлена на европейските лидери, които се събират в Брюксел на 15-и. Обсъдено е и предложението за въвеждане на постоянен механизъм за разселване на бежанци от граничните държави към вътрешността, но министрите искали първо да видят как ще сработи временното презаселване, което започва от утре.

Министър Аселборн, който председателства Съвета, уточни, че споразумението на ЕС с Турция, което беше лансирано в началото на седмицата не предвижда връщането на Анкара на всички дошли през нейна територия, а само на турските граждани, които нямат право на убежище в ЕС. В документа на Европейската комисия се казва, че Турция ще приема заловените в България, Гърция и Румъния нелегални имигранти, но не се уточнява гражданството им.

МВР шефовете от ЕС говорили да отделят общи пари за охраната на външните граници, но все още не всички държави били съгласни. Става дума за цивилна, гранична охрана, а не за военно присъствие на войници с автомати, уточни люксембургският министър. По-рано Унгария предложи да се изпрати европейска армия на гръцката граница да спира имигрантите, но Еврокомисията обеща европейска гранична служба.

ЕС ще предложи на държавите, които си приемат обратно гражданите, да получават финансови стимули, за да им създават възможности за работа и перспектива за по-добър живот. Това щяло да става по формулата „повече за повече“ (повече пари за повече върнати).

„Когато говорим за Африка, със санкции няма да решим нищо“, коментира Аселборн идеята, подкрепяна и от София, страните, които отказват реадмисия да бъдат отрязани от финансова помощ.

Вътрешните министри одобриха актуализация на бюджета на ЕС от 401 млн. евро. 300 млн. от тях отиват за донорския фонд за Сирия, 100 млн. за увеличаване на щатовете на бежанската, граничната и полицейската агенции на ЕС и 56 млн. за хуманитарна помощ.  До средата на идната седмица страните членки ще трябва да съобщят по колко ще извадят от националните си бюджети за подобряване условията в бежанските лагери в Турция, Йордания и Ливан.