Фаталните изречения на Ангела Меркел

В края на това лято, когато Европа изведнъж се оказа залята от бежанци, Меркел произнесе две фатални изречения. Заради упоритата си морална позиция по отношение на бежанците тя е на път да проиграе огромния си авторитет, пише Кристоф Хаселбах в Дойче веле.

В ЕС сякаш вече не се говори за нищо друго, освен за бежанците. Дълговата криза години наред държа Евросъюза в напрежение, защото се смяташе, че на карта е поставена съдбата на цяла Европа. Сега идват новини, че кредиторите бавят траншовете за Гърция, тъй като Атина закъснява с реформите. Тоест - тази криза все още е на дневен ред. Ала споменаването на Гърция ни подсеща за още нещо: само за няколко седмици германският канцлер Ангела Меркел драматично изгуби огромна част от авторитета си в Европа.

По време на дълговата криза Меркел натрупа голямо доверие. Тя държеше да се спазват правилата, да има солидарност, но и да се укрепва единството на Европа. И беше готова на компромиси, когато се налагаше. Не всички харесваха нейната стабилизираща политика. Но дори критиците ѝ признаваха, че лекарството на „мама Меркел” върши работа.

"Ще се справим"

Така беше докъм края на това лято, когато в отговор на бежанския наплив Меркел произнесе двете фатални изречения „Няма горна граница” и „Ще се справим”. Тя и до днес държи на тези си думи. Нещо повече: към тях се добавиха селфита с бежанци и личното ѝ решение едностранно да отмени Дъблинските правила.

Канцлерът вярва, че да издигаш огради срещу бежанците е не само безсмислено, но и осъдително. И просто повдига рамене, когато стане дума, че държавата губи контрола на собствените си граници. Като капак на всичко Меркел се изстъпи пред останалите европейци и обяви, че нейната лична гледна точка е единствената морално правилна.

С други думи: европейските партньори трябва да помагат на Германия да се справи с последствията от една политика, за която самата Меркел носи част от отговорността. Да, никой не твърди, че тя е изконно виновна за надигналата се вълна бежанци. Но нейните думи значително повишиха притегателната сила на Европа и по този начин натовариха с отговорност и други европейски държави. Против волята им.

Така на сцената отново излезе германското високомерие - макар и впрегнато в борбата за една възвишена цел. Оттогава насам на срещите с европейските си колеги Меркел непрекъснато се сблъсква с ледено неразбиране. Малцината ѝ съмишленици, като френския президент Оланд например, вече я подкрепят единствено на думи.

Унгарският премиер Орбан дори открито обяви бежанската вълна за „германски проблем” - и затвори страната си. След изборната победа на десните в Полша и оттам вече не може да се очаква никакво разбиране. А шведският министър-председател е подложен на все по-силен вътрешнополитически натиск да затвори границите. На фона на всичко това от европейското единство вече няма и следа. Всеки се опитва да спасява собствената си кожа - ако се налага, дори за сметка на другите.

В изолация

Германският канцлер може колкото си иска да живее с убеждението, че моралното право е на нейна страна. По отношение на бежанците обаче тя е в европейска изолация.

Във финансовата политика Меркел до голяма степен успя да наложи своите позиции, защото - независимо от болезнените решения - мнозинството в Европа повярва в тази политика.

Ала възгледът ѝ за безграничния прием на хора вече настрои срещу нея мнозинството не само в Германия, но и в цяла Европа. А да се води политика срещу волята на мнозинството е невъзможно. И голямата трагедия на Меркел се състои в това, че е на път да проиграе огромния авторитет, който си беше изградила.