Полша: Новото главоболие на Европа

Гениалността на демокрацията е в това, че избирателите могат да изритат правителството, без да навредят на държавата. Но понякога новото правителство, на което не му стига, че е изтласкало старото от подиума, се захваща да префасонира самата сцена. Това е тревогата в Полша, пише сп. "Икономист".

Популистката партия "Право и справедливост" (ПС), която отново дойде на власт след осем години в опозиция, бърза да префасонира страната. Тя наруши конституцията, за да замени назначените от предишното правителство членове на Конституционния съд, постави партийни фигури начело на разузнавателните служби, извърши чистка в администрацията и отстъпи от ангажиментите на Полша към Европейския съюз. Когато ПС беше на власт последния път, нейният мандат беше белязан от непостоянни политики и националистическа параноя; изглежда, че с времето тя не е узряла.

Полша е от значение. Тя е водещата сила в Източна и Централна Европа, най-голямата страна в региона и най-голямата икономика засега. Тя има главна роля в разширяването на ЕС на изток и е доказателство, че демокрацията и върховенството на закона могат да се разпространяват. Нейната стабилност, преуспяване и проевропейска ориентация й печелят уважение и дипломатическо влияние.

Ако ПС иска тази епоха да приключи, това определено е правилният път. Лидерът на партията Ярослав Качински се възхищава на унгарския министър-председател Виктор Орбан, който казва, че подкрепя "нелибералната демокрация". ПС предприема първите си стъпки в същата посока. Отслабеният от криза ЕС не е добре подготвен да се противопостави на това.

Очевидно няма нищо нередно в решението на поляците да изгонят своето правителство. ПС спечели президентските и парламентарните избори тази година, защото на гласоподавателите им омръзна от центристката партия "Гражданска платформа", която придоби репутация на самодоволство и поквареност.

Стремителното настъпление на ПС е враждебно към либералния, светски, градски елит на Полша. Тя представлява разнородна коалиция от социални консерватори, националисти католици, евроскептици, ревностни поддръжници на борбата с корупцията, привърженици на конспиративните теории, протекционисти и земеделци.

Подобно на множество популистки партии тя смесва нелиберални възгледи във външната и културната политика с наблягаща на държавния контрол и късогледа линия в икономиката. Един от първите й планове е да понижи пенсионната възраст, отменяйки реформа, извършена от предишното правителство. Това е безумие от фискална гледна точка, като се има предвид бързо застаряващото население на Полша, но е популярно сред по-възрастните избиратели, които подкрепят ПС.

Последния път, когато беше на власт - от 2005 до 2007 г., ПС се конфронтира с Германия и създаде атмосфера на истерична непредсказуемост. Партийни служители лансираха теорията, че постсъветската полска държава била тайно управлявана от функционери от комунистическата епоха. След като ПС загуби властта, когато при самолетна катастрофа в Смоленск през 2010 г. загинаха президентът Лех Качински (братът близнак на Ярослав) и още десетки хора, мнозина в партията твърдяха, че Русия е свалила машината и че "Гражданска платформа" и нейният лидер Доналд Туск са прикрили това.

На изборите партията издигна като кандидат за министър-председател умерената Беата Шидло. Но откакто ПС взе властта, Качински дърпа конците. Един от най-големите привърженици на конспиративните теории за самолетната катастрофа - Антони Мачеревич - сега е министър на отбраната. Новият министър на културата заплашва да извърши чистка в държавните електронни медии. ПС е против правата на гейовете, а президентът Анджей Дуда наложи вето върху закон за смяна на пола поради страх, че бременни жени може да станат мъже, преди да родят. Качински предупреждава, че мюсюлманските мигранти "носят болести". Прокрадват се предложения за съдене на Туск, който сега е председател на Европейския съвет.

Този уклон към популизъм ще навреди на Полша. Но в по-широк план тревогата е, че той ще парализира ЕС по важни въпроси, в частност бежанската криза. Фактите може да изглеждат очевидни, но е нужно да бъдат изложени отново.

Мирното рухване на комунизма в Полша беше победа, не заговор. Самолетната катастрофа в Смоленск беше злополука. През последните 25 години страната се превръща във водеща европейска сила; членството в ЕС беше съществено за този успех. Добрите отношения с Германия са от полза за Полша, особено в противовес на руската агресия в Украйна.

В нормални времена Европа би могла да си позволи да чака ПС да се съобрази с реалността. Новото правителство тъкмо е започнало своя вандализъм. ПС може все пак да коригира своя курс или да стане жертва на слаба организация и вътрешни борби. Полша има институции, които са способни да защитават своята независимост. Не е толкова лесно да се срине една държава.

Но сега времената не са нормални. ЕС се сблъсква с различни предизвикателства - от бежанците, през климатичните промени, до Владимир Путин. Справянето с тях ще бъде по-лесно с полски партньори, които са част от решението, не част от проблема.

Алтернативата е Европа, която не може да функционира както трябва, и бавният упадък на институциите в Полша. Нейните граждани би трябвало да кажат на ПС да спре веднага.
 

/БТА/