Западът губи битката за сърцето на Европа

Преди малко повече от четвърт век Европа отпразнува заличаването на разделението, наложено й от комунизма след Втората световна война, а това създаде големи трибуни за свободата.

Полският корабостроителен електротехник Лех Валенса прескочи оградата на своята корабостроителница в Гданск, за да се присъедини през 1980 г. към стачка, която после оглави, запалвайки фитила, възпламенил след 10 години и период на ограничения революция, което не можеше да бъде потушена. Той беше избран за президент през 1990 г., пише  Джон Лойд* за Ройтерс.

Чешкият писател и дисидент Вацлав Хавел, прекарал години в затвора заради своята съпротива срещу комунистическото правителство, се превърна в естествения водач на демократите, които дадоха израз на разочарованието в страната. Той беше избран за президент на все още обединената Чехословакия през 1989 г.

Потомъкът на унгарски благородници Йожеф Антал, противопоставил се както на унгарските фашисти, така и на комунистите, беше пратен в затвора за подпомагане на ръководството на въстанието през 1956 г. срещу Съветския съюз. А той беше виден участник в преговорите за приключване на комунистическото управление в края на 80-те години на 20-и век и доживя да бъде избран за министър-председател през 1990 г.

Тези мъже послужиха като вдъхновение за своите съграждани, герои на демократичния свят в по-широк план, за които се смяташе, че ще бъдат авангардът на хората, които ще израснат и ще се развиват в една Европа, която отбягва всякакъв вид авторитаризъм. Хавел можеше да каже със съвършена сигурност, че комунистите на власт са изградили в чехите "дълбоко недоверие към всички обобщения, изтъркани идеологически фрази, клишета, лозунги, интелектуални стереотипи; сега ние сме до голяма степен имунизирани срещу всички хипнотични съблазни, дори от традиционно убедителните национални или националистически типове".

Сега ситуацията не е такава. Полша, най-голямата и най-успешната от централноевропейските държави, има в лицето на управляващата партия "Право и справедливост" група политици, които полагат значителни усилия да преправят държавните институции по такъв начин, че властта им да устои на всяко предизвикателство. Правителството се опитва да напълни Конституционния съд с мнозинство от свои поддръжници; разшири правомощията на разузнавателните служби и постави начело на тях свой поддръжник; и утвърди като закон мярка, поставяща електронните медии под пряк държавен контрол.

Лидерът на партия "Право и справедливост" и бивш министър-председател Ярослав Качински насочва дневния ред на правителството с една неотклонна цел: да оформи Полша като държава, ръководена от католицизма, свободна от чуждо влияние - било от западноевропейските държави или от Русия, като отхвърля колкото се може повече съвременния либерализъм и западноевропейското влияние.

В този стремеж той разглежда като модел съседна Унгария. Той има близки отношения с унгарския министър-председател Виктор Орбан, с когото проведе шестчасови разговори на 6 януари.

Някога Орбан беше близък съюзник на Йожеф Антал в усилията за довеждане на демокрацията в тяхната страна. Но откакто постигна първата си изборна победа през 2010 г., той успешно сплашва лявата опозиция, потиска медиите, напълва Конституционния съд със свои довереници, прави избирателната система по-благоприятна за своята партия и предприема сурови мерки срещу дейците на гражданското общество.

Изглежда, че между Орбан и Качински няма съгласие само за едно нещо. Орбан и руският президент Владимир Путин изпитват взаимно възхищение един от друг; Качински смята, че режимът на Путин е отговорен за смъртта на неговия брат близнак Лех, който беше президент на Полша, при самолетна катастрофа в Русия.

Чехия не е авторитарна; но обещанието, което Хавел поддържаше за нея - да бъде сърцето на Европа, фар на свободата, вежливостта и усърдието, се разрушава.

Нейният президент Милош Земан изглеждаше пиян по време на няколко предавани по телевизията събития и се включи във враждебен антимюсюлмански митинг в Прага миналата година. Подобно на Орбан и за разлика от Качински той е почитател на Путин - позиция, която не е популярна сред тези чехи, които помнят съветската епоха.

Тези, за които Хавел беше герой и пример, са отчаяни от страната, чиито политически и бизнес елити, включително много собственици на медии, са обвързан във взаимни интереси. Редакторът на ежедневника "Лидове новини" Ищван Леко ми каза при неотдавнашен разговор в Прага, че "ние не схванахме какво се случва. Виждахме се като стоящи на една и съща страна с новите политици и с Хавел; и пишехме за комунистите и ДС (тайната полиция), и миналото. В същото време бързо се оформяха отношенията между политиците и новите бизнесмени и започваше новото време на корупцията."

Именно корупцията, борбата за политическа власт с цел да получиш изгода за собствения си бизнес или за този на съюзниците си, разяжда гражданското поведение и доверие. Тя никога не изглежда победена. Вълни от нови (или стари) политици идват на власт с обещания да се борят с корупцията, а твърде много от тях остават, за да открият и се радват на плодовете на властта. Румънският министър-председател Виктор Понта подаде оставка миналата година след множество обвинения за корупция и злоупотреба със служебно положение срещу него. Той не е единственият в бившия комунистически свят.

Тези правителства - все на държави от Европейския съюз - изпитват все по-малко вярност към него. Малкото лоялност, която им беше останала, се изпари след потока от бежанци, залял континента. Повечето от тях последваха първоначалния пример на Словакия и затвориха границите си. Германците заплашват с правни действия за отваряне отново на границите, но масовите нападения близо до централната жп гара в Кьолн в началото на миналата седмица, извършени от млади мъже с близкоизточна външност, отслабват моралната им власт. След като полицията и политици явно са се опитали да прикрият ситуацията, това засилва гнева срещу масовото приемане на мигранти в самата Германия.

В стремежа да си възвърнат самостоятелността след рухването на СССР централноевропейците най-напред се обърнаха с благодарност към Европа и нейното снаряжение от права. Сега те отстъпват от нейните отговорности и вместо това се стремят към патриотичен дух, който не понася либералната опозиция и това, което те смятат за неморални или тревожни новости от чужбина като правата на гейовете.

Това вероятно отново ще се промени. Млад полски приятел, работещ (като толкова много негови сънародници) във Великобритания, ми каза, че "старите са гласували за Качински: ние младите не гласувахме и това беше грешка". Социологическо проучване показа наскоро, че 56 процента от анкетираните са против някои от мерките на правителството на "Право и справедливост". Но те имат нужда от ново вдъхновение - и от работа. Осигуряването им е най-голямата задача във вехнещия в момента континент.

*Джон Лойд е съосновател на Института Ройтерс за изучаване на журналистиката в Оксфордския университет. Изразените тук мнения са на автора.

/БТА/