ЕС пред дълбока криза въпреки британския референдум

След няколко дни председателстваният от поляка Доналд Туск Европейски съвет твърде вероятно ще одобри споразумението между ЕС и Великобритания, чиято цел е да позволи на британския премиер Дейвид Камерън да спечели референдума, който реши да организира за оставането на страната му в състава на ЕС.

Парадоксът е, че какъвто и да е резултатът от референдума, големите губещи от него ще са европейските граждани, пише Гийом Клоса във в. "Монд". Изкушението на популизма и връщането към национализма, които наблюдаваме в Европа, но и в САЩ, международните напрежения и множеството войни, по-специално при границите на Европа, както и вероятна нова световна финансова криза значително увеличават вредните последици, които ще настъпят след този референдум.

Ако спечели отговорът "да", Великобритания наистина ще остане в ЕС, но ще затвърди статута си на страна, за която се правят изключения в ЕС. В сегашната популистка обстановка редица държави на свой ред ще се изкушат да поискат и за тях да се направят изключения както в еврозоната, така и извън нея, както в западната, така и в източната или северната част на Евросъюза. Множенето на изключенията ще постави под въпрос три от основополагащите идеи на европейския проект: свободата на движение, равните права и задължения на европейските граждани и необходимата солидарност, по-специално финансова, между държавите за намаляване на неравенствата.

Това все по-нарастващо и все по-ускорено разкъсване на равенството уронва идеята за общ по-висш интерес и все по-тесен съюз между държавите и гражданите на континента.

Колкото до еврозоната, британската молба за установяване на контрол над бъдещето на зоната от страните, които не са приели еврото, може да забави необходимите за ефикасно функциониране реформи, но и да намали способността за вземане на решения на еврозоната в случай на твърде вероятна нова финансова криза. В такъв контекст европейският дух и обществената подкрепа на съгражданите ни за европейския проект могат само да спадат все по-стремглаво.

Ако спечели отговорът "не", въздействието от излизането на Великобритания ще е още по-тежко и бързо от оставането й в ЕС. Други страни от евросъюза като Унгария или Полша, а може би и Холандия и Дания ще се изкушат да организират подобни референдуми. Напускането на Великобритания ще породи спекулации за самото оцеляване на европейския проект. Европа е заплашена от потапяне в най-големия хаос в историята й от края на Втората световна война и от ускоряване на разпада и маргинализирането й в свят, който вече не се доминира от Запада след финансовата криза от 2007 г.

За Великобритания също ще има множество отрицателни последици: Шотландия ще организира нов референдум за излизане от кралството. Англия извън ЕС ще загуби специалните си отношения с Вашингтон, които правеха страната предмостие на САЩ в ЕС. Лондон ще загуби статута на финансова столица на ЕС в полза на Франкфурт, където вече се намира Европейската централна банка, а този статут досега беше един от факторите на британския икономически растеж.

На световно ниво, в една неясна икономическа и финансова обстановка ще нараснат рисковете от нова трайна финансова криза в много по-големи мащаби. Накрая, ще бъде понижена способността на планетата да решава геополитически конфликти, за които е нужен финансовият ангажимент на Европа и някакъв минимум от политическо единство между европейците.

Сегашната динамика има всички шансове да докара европейците до ръба на пропастта. Как да се избегне хаосът? Как тези рискове да се превърнат във възможности? Ето въпросът, с който трябва да се захванат европейските институции и по-специално Европейският съвет, в който влизат държавните и правителствени ръководители на ЕС. Днес обаче никой в европейските институции не иска да обсъжда отрицателното въздействие на референдума, нито мерките, които да се вземат след него, за да се ограничат щетите. Сякаш мълчанието се ползва като временно решение.

А все пак разумът и смелостта изискват европейците да работят по проект за съживяване на европейския проект. В брюкселските среди мнозина очакваха неотдавнашната вечеря между германската канцлерка и френския президент да доведе до редица предложения за положителни перспективи за Европа.

Ако още сега се задейства план за възраждане на Европа около няколко емблематични проекта за гражданите и укрепване на еврозоната, той би имал двойното предимство да обезвреди рисковете от разпад на Европа след британския референдум, но и да направи Европа по-привлекателна за британците.

Във Великобритания един от аргументите в полза на Брекзита е, че няма смисъл да се членува в един лишен от амбиция и сила Европейски съюз. В такъв контекст трябва спешно да се мобилизират всички, които вярват в необходимостта Европа да се превърне във велика демократична сила в глобализирания свят, която е способна да носи и защитава европейските ценности и интереси в многополюсен свят. Ще е подходящо и Франция, ако все още храни амбиции за Европа, да поеме незабавно инициативата за такава мобилизация.
 

/БТА/