Лондон няма да реже пенсии на чужденци, а детските

Великобритания отстъпи от искането си да има по-голяма свобода да намалява социални плащания на европейските работници, за да ограничи миграцията и тежестта върху социалния си бюджет. Това става ясно от окончателния проект за решение за британската сделка, който ще бъде поднесен на европейските лидери тази вечер в Брюксел. Той беше договорен късно снощи от експертите от страните членки.

Според проекта само детските надбавки ще бъдат обект на нова европейска разпоредба, която ще позволява на страните членки да адаптират размера на дължимите суми към стандарта на живот в страната, в която живее постоянно детето, а не в която работят родителите му. Така, ако децата на работещи в чужбина родители живеят в родината си, родителите ще получават помощ за отглеждането им, но в адаптиран размер.

В последния проект за решение изрично се подчертава, че на индексиране няма да се подлагат пенсиите за старост и други социални добавки. Това беше настояване на източноевропейските държави, водени от Словакия, която заплаши с вето, ако не бъдат дадени гаранции за пенсиите. Така хора, работили в чужбина, ще могат да получават заработената пенсия в пълен размер, независимо дали решат да се върнат в родината си или да се заселят в друга европейска държава, която има по-нисък стандарт на живот.

Британското искане да изключи за 4 години новопристигналите работници от добавки към най-ниските заплати остава, но се добавя изискване за въвеждане на постепенен механизъм за включването им към системата за тези данъчни кредити. Така ще бъде отчетено нарастващо обвързване на работника с местния пазар на труда. Експертите обаче не можаха да постигнат съгласие за времето на срока на действие на т. нар. „аварийна спирачка“, като го оставиха за лидерите. Според германски дипломати най-вероятно е да се възприеме 7-годишен период, равен на ограниченията за работа, прилагани към новите страни членки.

Поправки има и по исканията за гаранции на страните, които не са част от еврозоната, както и за националния суверенитет. Европейският съюз ще даде на Лондон гаранция, че няма да участва в по-нататъшната политическа интеграция на ЕС. Поемат се ангажименти страните, които не използват еврото, да могат самостоятелно да осъществяват надзор над финансовите си институции и да решават как да ги преструктурират през проблеми. Участието в банковия съюз и спасителните операции в еврозоната остава доброволно. Дава се известна свобода за управление на Лондонското сити – най-големият финансов център в света, когато става дума за мерки за финансовата стабилност.