Европа е на ръба да рухне! Разбираме ли какво става?

Предизвикателствата пред Европа се множат с всеки изминал ден, а политиката никога не е била толкова откъсната от реалността. Европа се опитва да се заключи, а страните членки на ЕС така и не могат да се разберат за мигрантите. Връщането на контрола по границите, обявено от редица страни, е обречено на провал поради липса на ресурси. Още по-лошо е, че това погазва принципа на солидарността. Европа е на ръба на рухването си, а ние дори не разбираме какво става, пише евродепутатката от десноцентристката партия на Франция Рашида Дати в свой коментар за "Гардиън“.

Някои - както популисти, така и песимисти - тайничко се надяват, че с ЕС е свършено. Точно обратното, дори само заради онова, което остава от ЕС, ситуацията все още не е стигнала до пълна трагедия. Макар и с пробойни, ние имаме контрол над външните граници и мониторингова система в Средиземно море, въпреки, че и тя не е съвършена.

Създали сме система за връщания и преселвания (на мигранти), организирали сме доставки на хуманитарна помощ, а неправителствени организации се грижат за мигрантите. Новост е и това, че в случай на нужда страните членки могат да получат спешна хуманитарна помощ при нужда.

Липсата на европейско единство и на разумна дипломация не ни пречат да се съгласим в едно: нямаме шанс да се справим с миграционната криза, ако не успеем да намерим решение на сирийската криза или да възстановим стабилността на задния двор на Европа.

Има един ключов играч, който може да помогне на Европа да контролира порока от мигранти: Турция - страна, с която ЕС има дълги и неясно дефинирани отношения.

Занемаряването на връзките ни с Турция създава димна завеса около истинските ни намерения. Изпращаме ту топли, ту студени сигнали за европейското бъдеще на Анкара, обещаваме й какво ли не, после го оттегляме. Тази двусмисленост от наша страна води до ситуацията, в която се намираме днес, и плащаме за нея най-висока цена.

От няколко седмици обаче всички като че ли са съгласни, че укрепването на нашите отношения с Турция е необходима предпоставка, за да се справим с три големи предизвикателства. Първото е борбата срещу тероризма. Турция е мост между Европейския съюз и азиатския континент, системен транзитен пункт за европейски граждани, които отиват да се бият (за джихадистите) в Сирия и Ирак. Същите тези бойци се връщат обратно в Европа през Турция.

Следователно по-доброто сътрудничество с Турция за укрепване на граничния контрол и обменът на информация е от ключово значение. Второто предизвикателство е свързано с миграционната криза. След като Европа пое ангажимент - на 29 ноември - да предостави на Турция 3 млрд. евро, за да подслонява тя мигрантите на своята територия, не са предприети никакви конкретни действия. Както обикновено, конкретните и важните решения бяха отложени за следващата среща на върха ЕС-Турция на 7 март. Защо? Пак ли ще трябва да чакаме?

Освен задвижването на плана Турция да задържа мигрантите на своята територия, спешно е необходим реален напредък към споразумения за реадмисия. Без тези две предварителни условия миграционният натиск в Гърция ще експлодира. Усилията, очевидно, трябва да бъдат взаимни. Турция трябва да изпълни ангажиментите си към ЕС за намаляване на потока от хора. А Европа трябва да бъде последователна, защото ние и до днес все още не признаваме Турция за безопасна страна. Защо тогава искаме тя да устройва мигрантите (на своя територия) и да приема обратно онези, които ние не можем да държим на наша, защото не отговарят на условията за получаване на убежище?

Третото предизвикателство е да се намери разрешение на войната в Сирия. Сигурността и миграцията са предизвикателства, тясно свързани с този вече 5-годишен конфликт.

Милиони сирийски бежанци в момента избират пътя на изгнанието и повечето от тях тропат на вратата на Турция. Повеля на деня е да помирим двата гиганта на този регион - Русия и Турция, за да предотвратим още една война в добавка към сирийския конфликт. Ние също така трябва да се помирим с Русия, която се възползва от това, че ние се мотаем, за да стане ключов актьор в тази криза.

В един свят, в който кризите се подхранват една друга, ние не можем да търсим сериозно изход от едно от тези предизвикателства без да се изправим пред останалите. Първата стъпка е установяването на открит и честен диалог с Турция, Русия, Сирия, Ирак и главните регионални сили. Каквото и да си мислим за Башар Асад, той е в същата позиция, в която беше Слободан Милошевич преди него. Сегашното примирие показва, че мирът зависи и от него. Това не означава, че той няма да бъде държан отговорен за действията си.

Срещата на върха ЕС-Турция изисква да се прояви кураж и отговорност от страна на държавниците. Необходима е безпогрешно премерена политическа решимост, за да се гарантира изпълнението на ангажимента на Турция и прозрачността на нейните действия, както и да бъде подтикната Европа към един по-честен език спрямо Турция.

В сегашната безпрецедентна, нечовешка и унизителна криза както за Европа, така и за Турция, светът ни наблюдава, а ние гледаме безпомощно едно морално и институционално потъване. Нима единственото, на което сме способни, е да се възмущаваме от трагичните снимки, които се появяват в печата? Нима сме способни само да подписваме петиции? Нима сме способни само на минимални действия за успокоение на съвестта си? Не, ние разполагаме с демократичните и материални средства, за да действаме.

Ще чакаме ли със скръстени ръце поредната терористична атака на наша земя, за да сътрудничим и да споделяме инструментите, с които разполагаме в борбата срещу радикализацията? Ще чакаме ли ксенофобски повод, като в Германия, за да излезем с една реална миграционна политика, достойна за нашите ценности? Нима политиката е само набор от конюнктурни реакции според приумицата кое решение ще ни донесе популярност? Не мисля така, или поне не такава е моята концепция както за политиката, така и за величието на Европа.

(БТА