Новият кмет на Лондон е имал може би опасни връзки, но...

Човекът, към когото днес е насочено вниманието в Обединеното кралство, а може би и в цяла Европа, несъмнено е Садик Хан - пакистанец по произход, мюсюманин по вероизповедание, избран неотдавна за кмет на Лондон, пише Бернар Анри-Леви в "Проджект синдикът".

Победата на Хан може да бъде разгледана по няколко начина.

Може до безкрай да повтаряме упреците, отправени по време на предизборната кампания от неговите консервативни опоненти, съвсем основателно впрочем. През 2004 г. Хан се срещнал с ислямски радикали под егидата на пропалестинската организация "Приятели на Ал Акса". През 2009 година е дал интервю за иранската телевизия, в която е сравнил умерените британски мюсюлмани с "чичо Том" (в разговорния английски изразът се използва като синоним на нагаждач, предател).

Поддържал е и контакти, както се твърди, с отблъскващи личности. Сред тях е египтянинът Ясер ал Сири, автор на бисера за "достойната смърт" на Осама Бин Ладен. И Саджийл Абу Ибрахим, джихадистки боец, която вероятно е обучавал други в лагер в Пакистан. Както и Юсуф ал Карадауи, живеещ в Катар теолог и проповедник от Ал Джазира, свързан с най-радикалното крило на "Мюсюлманските братя".

Друг начин да погледнем на избирането на Хан е да чуем това, което той упорито заявяваше в отговор на обвиненията в прикрит екстремизъм. Той обясни, че човек не винаги знае предварително с кого ще се озове на една сцена. Интервюто за иранската телевизия беше грешка. Мюсюлманите, обидени от споменаването в това интервю на раболепния черен слуга от романа на Хариет Бийчър Стоу за времето на Гражданската война в САЩ, нека приемат неговите извинения. А що се отнася до Ал Кадауи, всеки човек, колкото и лош да е, има право на юридическа защита, освен това отношенията им винаги са били като между адвокат и клиент.

Истина? Или лъжа? Дали това да бъде избран за първи мюсюлмански кмет на европейска столица си струва, ако не една меса (както казал Хенри Четвърти за Париж, когато приел католицизма), то поне нагаждане към житейските факти?

Няма как да сме сигурни, но Хан ни убеждава, че е така. Фактът, че той се дистанцира толкова категорично от същото това ислямистко движение, с което е имал вземане даване, в най-лошия случай е дан, която "порокът плаща на добродетелта". А в най-добрия случай значи, че човекът, в който се е превърнал, се отрича от човека, който някога е бил, човек, който вече не показва никакви признаци на самодоволство от двусмисленото си минало.

Едно е сигурно - и това е третият начин, по който може да погледнем на въпроса - Хан е имал може би опасни връзки, но успоредно с това твърдо се е придържал към принципа, че ислямът е съвместим със светското управление. Този принцип е абсолютно необходим за Европа. Нещо повече, той никога не се е двоумил каква позиция да заеме по критичните въпроси за законовото или практическо равенство на жените, нито се е колебаел да изрази учудването си от появата на все повече никаби и хиджаби по улиците на Лондон - които пречат на хората, както каза той, "да си говорят лице в лице".

Освен това Хан подкрепи гей браковете и бе наказан за това като вероотстъпник с фетва от страховития главен имам на джамия в Брадфорд. Може да кажете, че в страната на Чърчил точно това се очаква от лейбъристки лидер със светло бъдеще. Но въпреки всичко трябва да се признае, че по тези въпроси Хан не е отстъпил пред лесния комунитаризъм, разпространен от другата страна на Ламанша.

Хан е и един от онези лейбъристи, което заеха благородна позиция по отношение на вълната от антисемитизъм, заливаща партията им. Бивш депутат лейбърист стигматизира в социалните мрежи "носа" на британските евреи. Настоящ депутат предложи да се пренесе Израел в САЩ. Харизматичният Кен Ливингстън, първият изборен кмет на Лондон и един от предшествениците на Хан, сравни ционизма с нацизма. А Джереми Корбин, партийният лидер, в дебат с Дейвид Камерън отказа да се разграничи от "приятелите си" от Хизбула и Хамас.

Последните няколко седмици приличаха на надпревара кой от лейбъристите ще стигне по-далеч по пътя на ислямолевичарството, което, за жалост, е силна тенденция в европейската левица и по-специално сред британските лейбъристи.

На фона на този британски социализъм на глупаците, който някои наричат безобидна подкрепа за онеправданите в Палестина, Хан не се притесняваше да изрази категоричното си осъждане. Позицията стана ясна, когато реши, че първата му проява като кмет, още в неделя, 8 май, ще е заедно с главния равин на Лондон и израелския посланик да почете на паметта на шестте милиона евреи, убити от нацистите.

С това искам да кажа, че трябва, разбира се, да бъдем бдителни, но избирането на Хан може и трябва да се разглежда като несъмнена победа на просветения ислям над невежествения, реакционния и нетолерантен ислям.

Предсказанието на Мишел Уелбек от романа му "Подчинение", че през 2022 г. Франция ще избере президент от ислямска партия, се сбъдна, но наопаки. С избора на Хан сме свидетели не на подчиняването на демокрацията на исляма, а на исляма на демокрацията. Тази демокрация - британската демокрация - трябва да се гордее, не само че е приела добре исляма, но и че му е помогнала да се реформира.

/БТА/