Ще има ли републикански ислям във Франция?

Величествената готическа катедрала в Руан, в която миналата седмица опечалени препълниха пейките по време на погребалната церемония за отец Жак Амел, датира отпреди 1700 години като място на християнски богослужения във Франция.

Катедралата и околните църкви в Северна Франция обикновено не са така препълнени, както бяха за погребението на Амел, а католицизмът губи своето влияние в съвременна Франция. Отецът е отслужвал в съседната "Света Тереза" утринна литургия пред три монахини и двама енориаши на 26 юли, когато бе убит от въоръжен с два ножа от 19-годишен младеж, действащ от името на "Ислямска държава" (ИД).

Тази атака, по-малко кръвопролитна от някои други мащабни терористични актове, отнели живота на над 230 души във Франция през последната година и половина, е първата във вътрешността на църква. Тя разтърси тази традиционно католическа страна и изведе на преден план опасенията, че символите на френското общество ще стават все по-често мишени и че може да избухне нещо като сблъсък между цивилизациите, пише Джесика Камий Агире от ДПА.

Нападението отвори наново дебата за ролята на религията във френското общество и накара премиера Манюел Валс да призове за сключване на договор между исляма и Франция.

"Нашата страна трябва категорично да покаже на света, че ислямът е съвместим с демокрацията", писа Валс в статия за "Журнал дьо диманш" дни след нападението в църквата.

"Голям брой френски мюсюлмани бяха взети за заложници от фундаментализма, салафизма, "Мюсюлманските братя", които представят своята религия като лозунг, като оръжие срещу другите", продължи Валс. "Спешно трябва да помогнем на исляма във Франция да се отърве от онези, които го подкопават отвътре".

След като от края на миналата година бяха закрити около 20 джамии заради радикализация и бяха издадени заповеди за експулсиране на 80 лица, разпространяващи екстремистка идеология, Валс призова Франция да се превърне в европейски образец за преподаване на ислямска теология. Френският премиер каза, че само имами, обучени във Франция, ще могат да проповядват във Франция, и поиска да бъде наложена забрана върху чуждестранното финансиране за джамии и имами в страната.

Такъв призив е отправян не за първи път. Въпреки че по-голямата част от издръжката за джамиите във Франция идва пряко от енориашите, нарастват опасенията, че финансираният от чужбина ислям подкрепя радикализацията.

Публикувано през юли проучване на Сената установява, че през 2016 г. 6 милиона евро в подкрепя на исляма във Франция са дошли от правителството на Мароко и 2 милиона - от Алжир, което не включва заплатите на имамите. Саудитска Арабия също е допринесла с 3,8 млн. евро от 2011 г. насам, а Турция оказва косвено финансиране, като плаща на имами.

Но въпреки че историята на Франция и ролята й на една от най-големите католически страни в света са оставили неизличим белег, официално страната е светска и страшно се гордее със своя трудно извоюван секуларизъм, тоест разделяне на църквата и държавата. Законът за това разделение, приет през 1905 г., забранява на републиката да признава, финансира или субсидира която и да е религия.

"Държавата не може да финансира построяването на джамии заради закона от 1905 г., а енориашите не могат да го направят сами", каза пред тв канал "Франс 24" сенаторът Натали Гуле, която е наблюдавала работата по проучването. "От една страна има силно желание за организирането на исляма във Франция, за да има по-голям контрол, а от друга той не може да бъде пипан заради закона. Това е нерешимо уравнение".

Валс призна противоречието, но неговите коментари предизвикаха унищожителни критики. Политикът от крайнодесния Национален фронт Флориан Филипо бе цитиран от "Монд" да казва, че премиерът "играе опасна игра". Кандидатът от десницата Ерве Маритон каза по радио "Йороп 1", че това означава изоставяне на идеала за интеграция.

Трудно е да се постигне помирение между егалитаризма и светските идеали на Франция и спорадичните остатъци от нейното историческо минало. По време на революцията от 1789 г. държавата пое контрола върху обектите за религиозни култове и след множество исторически катаклизми те до голяма степен остават под обществена опека. Затова - преди закона от 1905 г. - поддръжката на много религиозни обекти е ставала с обществени средства.

Междувременно мюсюлманските имигранти във Франция, повечето от които пристигат през двайсетия век след приемането на закона, не разполагат с достатъчно площ и пари, за да си построят достатъчно джамии. След нападението в църквата стотици мюсюлмански водачи призоваха публично за повече подкрепа за умерения ислям, вкл. постоянно и прозрачно финансиране, за да бъде поведена културна битка с радикалния ислям. "Преди да бъде станало прекалено късно, преди насилието да изправи французите едни срещу други - което е целта на "Даеш" - ние трябва да действаме и да поемем своята отговорност", писаха няколко десетки лидери в "Журнал дьо диманш" на 31 юли.

В търсене на среден път вътрешният министър Бернар Казньов обяви в понеделник миналата седмица, след среща с Ануар Кбибе, ръководител на Френския съвет за мюсюлманска вяра, възстановяването на една фондация за подкрепа на ислямската култура. Дали подобни актове ще възпрат младите хора, които често се радикализират онлайн, не е ясно. Нападателят от Ница Мохамед Лауайеж Булел е ядял свинско, пиел е алкохол и вероятно никога не е посещавал джамия. В много случаи джихадисткият тероризъм има много малко общо с религиозния ислям.

На погребалната церемония за отец Амел в катедралата в Руан миналата седмица присъстваха стотици мюсюлмани редом със съгражданите си християни. Със своите места за богослужения, предшестващи нейните светски закони, Франция се старае да направи място за всеки.
 

/БТА/