Глас от Мюнхен: Каква интеграция? Та ние живеем заедно!

"Спомням си много ясно 1 септември 2015 г.", каза кметът на Мюнхен Дитер Райтер.

"В онзи ден трябваше да посрещна новите стажанти в цирк Кроне. След това веднага отидох на централната жп гара и чаках там", спомня си той.

Само за две седмици близо 75 хиляди кандидати за убежище пристигнаха на гарата. Най-големият брой е бил регистриран на 12 септември - 13 хиляди души, сочат данните на баварските власти.

Направените в онези две седмици снимки на 26-и коловоз на централната жп гара в Мюнхен вече са част от съвременната история, пише Брита Шултеянс от ДПА.

Някъде по това време Марина Лесиг срещнала две малки момчета, живеещи близо до кофите за смет и ги убедила да се преместят в дом за деца.

Тя често се пита какво ли е станало с тях година след като кадрите с тълпите от хора се превърнаха в нещо като символ на миграционната криза в Европа за зрителите по света.

Лесиг се чуди какво ли е станало с онова бебе, родено в линейка посред хаоса. Или с мъжа от Сирия, съвсем малко по-млад от нея, който говорел свободно френски и мечтаел да довърши в Германия образованието си по финанси.

"Ако го бях срещнала при други обстоятелства, вероятно щяхме да станем приятели и да излезем на по бира", каза 27-годишната жена.

Но доброволката е срещнала преди година младия мъж при извънредни обстоятелства, в дните, когато канцлерът Ангела Меркел позволи на хиляди бежанци, блокирани в Унгария, да влязат на германска територия.

Година по-късно ежедневният брой на пристигащите на гарата бежанци вече е съвсем малък. Може би са към пет-шест, смята говорител на мюнхенската дирекция на полицията.

Жп гарата отдавна се е върнала към обичайния си режим на работа, макар и полицията да казва, че са нараснали "съображенията за сигурност", налагащи по-засилена охрана на пътникопотока.

Тази нормалност се дължи донякъде на готовността на мюнхенчани да помагат, създала културата на гостоприемство в баварската столица. Бяха дошли толкова много доброволци, че се наложи да отпратим някои от тях, спомни си Лесиг.

Сега тя работи в наскоро открит доброволчески център, където се обсъждат идеи за намиране на помощници и за по-дълготрайното им ангажиране.

Интеграцията на жените е особено важна, каза Лесиг, която търси хора, за да стоят при сирийските и иракските майки и децата им на детските площадки.

"Не направихме това при последната вълна имигранти. Трябва да ги извадим от домовете им", продължи тя.

Близо 6000 кандидати за убежище са получили жилищно настаняване в Мюнхен и района на окръг Долна Бавария, сочат данните на окръжните власти.

В момента приблизително 3000 кандидати за убежище са в държавни приемни центрове, а 18 хил. са в децентрализирани жилища.

Днес почти не е останала и следа от присъствието им в много от кварталите около гарата, където толкова много бежанци стъпиха на германска земя за пръв път.

В района няма настанителни центрове, каза Фриц Вакенхойзер, председател на местно сдружение.

Дори и на така наречения "ъгъл на труда", където надничари от България и Румъния стоят и чакат, за да бъдат наети, няма и помен, че само на няколко метра оттук преди година са пристигнали хиляди бежанци.

Но Вакенхойзер заяви, че това е "мултикултурен район в най-добрия смисъл".

Има малки турски магазинчета, кебапчийници, плод-зеленчуци и независимо от различните религиозни вярвания местните жители и бизнес се събират преди Коледа и поставят елха.

Районът дори може да послужи като модел за интеграция на мигрантите - предизвикателство, пред което е изправена цяла Германия.

"Трябва да бъде дадена възможност на хората да си създадат начин за съвместно съществуване", заяви Вакенхойзер и цитира думи на турския си съсед: "Каква интеграция? Та ние живеем заедно."
 

/БТА/