Пропаст дели германското общество – "за" или "против" бежанците

Почти навсякъде във ФРГ популистите от партия "Алтернатива за Германия" (АзГ) събират пълни зали, трупайки политически капитал от разрастващата се в обществото враждебност към мигрантите. Но има и друга реалност - милиони доброволци с нестихващо усърдие подпомагат бежанците, пише Франс прес.

"Знаете ли колко плаща Германия за месечната издръжка на един бежанец", пита Георг Пацдерски, кандидат на АзГ в берлинските общински избори. После подхвърля: "3500 евро". И добавя: "Всички тук сме данъкоплатци, това са наши пари!".

Ръкопляскания изпълват поовехтялата зала на районното кметство в Целендорф, Югозападен Берлин, където АзГ организира митинг преди насрочените за неделя избори за берлински парламент. Сред присъстващите има мнозина разочаровани от Християндемократическия съюз (ХДС), които не одобряват миграционната политика на канцлера Ангела Меркел.

"Защо трябва да сме съгласни бежанци, които вече са на сигурно място в Гърция, Италия или Турция, да пристигат в Берлин?", пита гневно Бастиан Беренс, 42-годишен пиар служител. Макар и член на ХСС, той ще гласува в неделя за АзГ.

Според него "сред милионите пристигащи мнозина са икономически мигранти", а не бежанци от войните.

"Да оставим границите отворени, за да влизат всички, без да знаем какви са, това е риск за страната ни", тревожи се Мая Бьониш на 54 години, възпитателка, също членувала по-рано в ХДС.

Двамата споделят силни съмнения дали е възможно пристигналите през 2015 г. в Германия един милион бежанци да се интегрират в страната. Дават за пример турската общност, която присъства тук от десетилетия, но представлява според тях едно "успоредно общество".

И не са единствените с песимистична нагласа: по данни от анкета на центъра "Аленсбах" само 21 на сто от запитаните смятат, че има "много добри" или "добри" възможности за интеграция на бежанците.

Независимо от всички съмнения обаче мнозина германци дейно подпомагат мигрантите във всекидневния живот. При все че щом нещата се уталожат, ентусиазмът им вече не е толкова зрелищен, както на тълпите, които посрещаха бежанци по гарите из страната, понесли купища цветя, храна и дрехи.

"Wilkommenskultur"

Нито сексуалните посегателства в Кьолн през новогодишната нощ, нито нападенията от края на юли, отговорност за които пое групировката "Ислямска държава", са обезсърчили доброволците, твърди фондацията "Бертелсман" в анализ, публикуван миналия месец.

"Около 3 до 4 милиона германци активно участват в т. нар. Wilkommenskultur (култура на гостоприемство), като правят парични дарения или дават практическа помощ на бежанците", посочва Волфганг Кашуба, директор на Берлинския изследователски институт по интеграцията и миграцията.

Сред тях е например 18-годишният Конрад Кюпер. Той е помагал месеци наред да се раздава храна на бежанците, настанени в кварталната спортна зала. Те вече са преместени другаде, но Конрад и майка му са открили друг начин да подпомагат мигрантите, предимно като ги упътват из бюрократичните лабиринти на процедурите за искане на убежище.

"Не разбирам как може да казват, че не бива да приемаме бежанци или че трябва да приемаме само онези, които са християни", възмущава се младежът.

"Гордея се, че Германия е страната, която помага", заявява той и твърди, че е "натъжен" от възхода на АзГ. "Моята Германия прилича на Берлин - хора толерантни, които работят заедно."

Според 32-годишната езиковедка Зофия Дьоринг, която също съдейства на бежанците пред администрацията, хората в страната не осъзнават "колко е трудно да се живее в зала за фитнес" и че бежанците "съвсем не получават много пари".

"Повечето искат на всяка цена да научат немски, отчасти вече са научили немски самостоятелно, с книги, искат да работят и да се издържат" сами, настоява тя.

Гледищата се разминават все повече; Волфганг Кашуба заключава, че в Германия цари дълбоко разделение, що се отнася до "разнообразното, мобилно и мултикултурно общество".

"При АзГ става дума не само за реакция срещу бежанците, но и срещу онази част от обществото, която каза заедно с Ангела Меркел "Ще се справим", посочва той.

/БТА/