ЕС: Трябва да почнете да си плащате за "Козлодуй"

България, Литва и Словакия, които затвориха предсрочно съветски реактори в атомните си централи, трябва постепенно да започнат да поемат по-голяма финансова тежест за извеждането им от експлоатация.
Това се казва в доклад на Европейската сметна палата, публикуван днес.

Одитът посочва, че разходите за демонтирането на реакторите и погребването на отработеното ядрено гориво, непрекъснато растат. В същото време правителствата на трите държави не дават достатъчно собствени средства и сметката се плаща основно от европейския бюджет. Критики се отправят и по отношение на прозрачността на разходите, както и за изоставането от програмите за изваждане от експлоатация и постоянно складиране на ядрените отпадъци.

Европейската сметна палата посочва, че разходите по демонтажа на реакторите в АЕЦ "Козлодуй", АЕЦ "Игналина" и АЕЦ "Бохунице" ще излязат 5,7 млрд.евро. Само от 2010 г.насам те са се увеличили с 40%. Сумата може да се удвои, ако се включи и постоянното съхраняване на отпадъците и отработеното гориво, предупреждават европейските одитори.

Европейският бюджет финансира извеждането от експлоатация от 1999 г.насам и се очаква до 2020 г., докогато са обещани средства, сметката да достигне 2,955 млрд.евро. 731 млн.от тях са за АЕЦ "Козлодуй". Отделно до 2013 г. ЕС е похарчил 890 млн.евро за различни социални и икономически програми в България, Литва и Словакия за компенсиране на щетите от предсрочното затваряне на реакторите.

Според доклада сметката за предсрочното извеждане от експлоатация на четирите малки реактори на АЕЦ "Козлодуй" ще излезе 2,697 млрд.евро. Милиард и сто милино ще струва демонтажът на реакторите, а 1,59 млрд. - окончателното погребване на отработеното ядрено гориво и високореактивните отпадъци. При национално финансиране от 349 млн.евро и европейска  помощ от 731 млн., финансовият недостиг за приключването на извеждането от експлоатация се прогнозира да възлезе на 1,618 млрд.евро или около 60% от необходимата сума.

Одиторите констатират, че правителствата и на трите държави не предвиждат достатъчно собствено финансиране за извеждането от експлоатация,поради което плановете се бавят. Финансовата дупка в България е 28 млн.евро, 92 млн.национално финансиране не стигат в Словакия и 1,56 млрд. - в Литва.

Според доклада не са създадени правилни условия за своевременно и финансово ефективно извеждане от експлоатация и почти всички проекти се движат с големи закъснения. Особено са пресрочени работите по демонтажа на турбините на реакторите и помещенията с по-висока реакция, както и хранилищата.

Ето защо Сметната палата на ЕС предлага след 2020 г., докогато пари са осигурени в евробюджета, финансовата помощ от Европа да бъде прекратена или пък ако това не се случи, поне да бъде обвързана с ограничени срокове и да задължава правителствата на трите държави да заделят собсствено финансиране.

Ревизорите отговарят в аванс и на въпроса откъде трите източни държави могат да намерят толкова пари. Според тях това трябва да стане за сметка на структурните им фондове и от инвестиционните фондове на ЕС. В 105-те препоръки към доклада се предлага също занапред европейски пари да могат да се харчат само за непосредствените дейности, свързани с изваждането от експлоатация и да не се продължава с програми за намиране на друга заетост на районите около затворените централи.

Вицепремиерът Меглена Кунева, която е в Брюксел за заседание на европейскит министри от ЕС, отказа да коментира констатациите в доклада на Сметната палата преди правителството да се запознае с тях. Тя обаче изрази мнение, че България трябва да продължи да се бори европейското финансиране да продължи и след 2020 г., за да могат да се освободят повече национални средства за наука и образование.