Кристалина: 10% от еврофондовете за помощ извън ЕС

10 процента от европейските фондове, предназначени за страните членки, да не се харчат, а да бъдат резервирани за помощ извън ЕС. Това предложи европейският комисар за бюджета Кристалина Георгиева на конференция „Европейският бюджет, фокусиран върху резултати“ в Брюксел днес.
 
Идеята е залегнала в предложението на Европейската комисия за ревизия на евробюджета до 2020 г.
 
Георгиева обясни, че парите на отделните държави няма да се отнемат, но те няма да имат право да сключват договори за всичките си средства, за да има на разположение свободни финанси, които се прехвърлят спешно, ако се наложи да се действа извън ЕС. Досега Съюзът не е имал такъв резерв за гъвкавост.
 
Еврокомисарят посочи, че никога досега международните донори не са давали повече пари за нуждаещите се, но и никога пропастта между нуждите и наличните средства не е била по-голяма. Георгиева предупреди, че ако „не си свършим работата, проблемите ще станат наши“. Според изпълнителният директор на Световната програма за прехраната на ООН Ертарин Къзън в историята на човечеството не е имало повече мигранти и прогонени от домовете си хора.
 
Кристалина Георгиева добави, че недостигът на пари за сирийските бежанци в Ливан и Йордания принудил Световната организация по прехраната да намали порционите, което пък довело до засилване на миграционната вълна към Европа.
 
Резервът за гъвкавост е само част от предложенията на Европейската комисия за модернизиране на бюджета. Сред останалите идеи, предложени за одобрение на Европейския съвет и на страните членки, са пренасочване на неизползваните бюджетни средства към резервен фонд и удвояване на фонда за спешна помощ, както и опростяване на правилата за финансиране на проекти, така че да се намалят грешките и злоупотребите с европейските пари.
 
Георгиева предлага да се преразпределят и бюджетните средства, като 6,3 млрд. евро допълнително бъдат насочени към създаването на работни места в ЕС и към справянето с миграционната криза и засилването на охраната по границите. Парите няма да се искат под формата на допълнителни вноски от страните членки, а ще дойдат от резервите в дългосрочния бюджет на ЕС до 2020 г., поясни Еврокомисята.
 
За да се помогне на европейската икономика се предлага да се дадат допълнителни пари за успешните програми на ЕС: „Еразъм +“ за студентски обмен, за изграждане на транспортна и енергийна инфраструктура - „Механизъм за свързване на Европа“, за научни изследвания „Хоризонт 2020“ и за малки предприятия COSME. Общата стойност на парите, които ще бъдат пренасочени към тях през идните 3 г., ще е 2,4 млрд. евро. 50 млн. от тях ще отидат за обещания безплатен безжичен интернет в европейските градове. Повече средства ще бъдат пренасочени и за инвестиционния план „Юнкер“.
 
€3,9 млрд. Европейската комисия иска допълнително за справяне с миграционната криза и за охрана на границите. 1,4 млрд. от тях ще бъдат дадени за подобряване на условията за живот в страните, които са източник на мигранти (основно в Африка), за да се спре техният наплив към Европа. Останалите 2,5 млрд. се искат за помагане на страните по външните граници и за новата гранична и брегова охрана на ЕС, която ще замени Фронтекс след 6 октомври.
 
Георгиева посочи, че от догодина ЕС ще трябва да започне да обсъжда бъдещето си финансиране след 2020 г., включително дали сегашната селскостопанска и кохезионната политика са достатъчно ефективни и носят полза на Европа, както и бъдещето на големи проекти като навигационните сателити „Галилеус“ и космическата програма за наблюдение на земята „Коперник“.
 
Шефката на комисията за бюджетен контрол в Европейския парламент Ингеборг Гресле също коментира, че структурните и земеделските фондове са място, откъдето могат да се реализират икономии в евробюджета. Депутатката от Германия предложи тези пари да не се разпределят по държави, а всички желаещи да кандидатстват с проекти по тях и само най-добрите да печелят европейско финансиране.
 
Европейската комисия огласи данни за ползата от политиката за догонване между 2007 и 2014 г., според които кохезионните фондове на ЕС за България са осигурили около 40% от публичните инвестиции у нас. Най-голяма е била европейската солидарност към Унгария, където с еврофондове са осъществени почти 60% от инвестициите. Пред нас са още Литва, Словакия, Латвия, Малта, Полша и Естония. Зад България се подреждат Чехия, Португалия, Румъния, Словения и Гърция. Най-малка нужда от европейски средства за публични инвестиции са имали Швеция, Австрия и Люксембург. Принадената стойност на 1 похарчено евро от европейския бюджет през миналия програмен период е била 2,74 евро, съобщи  регионалният еврокомисар Корина Крецу по време на конференцията в Брюксел.