Валс – този, който иска да модернизира френската левица

Френският премиер Манюел Валс, който е заел стартова позиция за президентските избори през 2017 г., от години се опитва да наложи осъвременяване на левицата, но авторитарната му личност, подкрепата му за бизнеса и защитата му на строго светския характер на държавата настройват отрицателно част от хората в лагера му.

Роден в Испания и получил френско гражданство на 20 години, този запалянко на футболния клуб "Барселона" се готви да се включи в президентската надпревара. А пътят изглежда е отворен пред него след отказа на президента Франсоа Оланд да се кандидатира, пише Франс прес.

Рушител на табута вляво - още през 2007 г. искаше да смени името на "социалистическата" партия, защото било остаряло - 54-годишният Манюел Валс неотдавна смекчи реториката си, за да разшири електоралната си база.

В миналото той говореше за "две непримирими левици", възкликваше "Обичам бизнеса" пред шефове на предприятия и защитаваше забраната на буркините от десни кметове. Сега обаче той призовава своя лагер да се обедини за президентския вот през 2017 г.

Като се включи в надпреварата, той ще трябва да мине през първичните избори на Френската социалистическа партия, предвидени за 22 и 29 януари, и няма гаранция, че ще ги спечели.

Преди пет години, на първите открити първични избори на левицата, позиционирането му в десния спектър на социалистическата партия не убеди кой знае колко хора и той бе елиминиран с 5,63 процента от гласовете в първия тур.

Младият депутат от парижко предградие вече не криеше амбициите си и не искаше да наблюдава "президентската ложа от оркестъра, в който се очаква да стоя, докато си чакам реда".

Оттогава е натрупал опит в правителството и осанка на държавник, но това, че прибегна до конституцията, за да наложи реформи въпреки противопоставянето на парламента, му спечели силна неприязън в собствената му партия.

През 2012 г. той подкрепя кандидата Оланд и е негов активен говорител по време на кампанията и затова е назначен за вътрешен министър. На тази длъжност става все по-борбен и затвърждава репутацията си на човек с твърда ръка, печелейки популярност, понякога повече вдясно, отколкото вляво.

Заради своята хиперактивност, контролираните си изказвания и амбициите си е сравняван с бившия десен президент Никола Саркози, което дразни този недоверчив човек.

Металносините му очи, резките му отговори и честото му мусене му създават облика на изнервен човек, който в началото на кариерата си се упражняваше по-често да се усмихва.

Авторитетът му го довежда до премиерския пост през 2014 г., където заменя дискретния Жан-Марк Еро след редица недоразумения между министри. "Един шеф трябва да знае как да действа като шеф, така че аз действам като шеф!", казва малко по-късно Манюел Валс.

Когато заема премиерския пост, еколозите напускат правителството, като един от поводите да го критикуват са изказванията му за ромите. Той не се притеснява, че не се харесва, и съвестно прилага новата социаллиберална линия на президента Оланд (понижаване на корпоративното облагане, реформа на трудовото право . . .). Кораба напускат и други важни личности от екипа му.

В същото време 38-годишният министър на икономиката Еманюел Макрон също заема реформистки позиции в икономиката, преди и той да напусне правителството и да се включи в президентската надпревара. В социалната област се опитва да изкара Манюел Валс демодиран и го упреква за "светския му реваншизъм".

Премиерът е един от малцината в своя лагер, който подкрепя забраната на бурките на улицата. Той редовно критикува ислямските була като символи на "сектантска и тоталитарна религия".

Роден в Барселона на 13 август 1962 г. от майка италианска швейцарка и баща каталунски художник, Манюел навлиза в политическия свят още на млади години.

Следва за кратко история и на 23 години става парламентарен асистент. После работи за премиера реформатор Мишел Рокар (1988-1991 г.), а след това за друг премиер, Лионел Жоспен (1997-2001 г.).

През 2001 г. е избран за кмет на Еври, етнически смесен работнически град южно от Париж, а след това става депутат от този департамент.

Има четири деца от първия си брак, а през 2010 г. се жени повторно за цигуларката Ан Гравоен.
 

/БТА/