Имигранти от ЕС, моля, от другаде – не

Двама от трима българи гледат с лошо око на имигрантите, показва проучване на Европейската комисия за нагласата на гражданите в 34 държави на Стария континент.
 
Според изследването 77 на сто от анкетираните българи са крайно негативно настроени към имигрантите, 15 на сто нямат нищо против тях, а само 8% са без мнение. В сравнение с лятото противниците на новите имигранти у нас са се увеличили с 5%.
 
Неприемането на имигрантите у нас е много по-високо от средното за ЕС (56%).  Българската затвореност е надмината с малко само в Унгария, Словакия и Естония, но там данните са сравними.
 
В същото време българите биха посрещнали с отворени обятия имигранти, идващи от други европейски държави - 61% смятат, че това ще е добре за страната, а само 1 от трима се бои от тях.
 
Българите смятат, че имиграцията е най-големият проблем, пред който е изправен ЕС в момента. 62% го поставят на първо място. За 42 на сто най-големият риск идва от тероризма, а 12% се притесняват от икономическата ситуация в ЕС.
 
Като цяло българите се вълнуват най-вече от безработицата у нас – всеки трети. Също толкова хора се боят, че не могат да свържат двата края, а 26 на сто - от поскъпването на живота. Всеки пети смята, че властите в България трябва да подобрят достъпа до здравни услуги, а един от 10 е убеден, че те трябва да се заемат с пенсиите.
 
Българите остават крайно недоволни от състоянието на икономиката. Едва 14 на сто го одобряват, а 82 на сто го намират незадоволително. В най-богатата европейска държава – Люксембург, тази пропорция е почти огледално обърната, както и в Дания и в Холандия.
 
На фона на социалните грижи на българите 29% от анкетираните смятат, че най-важният проблем за решаване пред страната е справянето с мигрантите, а 14 на сто – с престъпността. Към данъците, околната среда, държавния дълг и образованието отношението е по-скоро безразлично.
 
В личен план, както в ЕС, така и у нас – най-голяма тревога предизвиква покачването на цените, следвани от състоянието на семейния бюджет и пенсиите.
 
Като цяло отношението на българите към ЕС остава позитивно, но тенденцията на спад продължава. Към края на годината 49% от анкетираните българи имат изцяло позитивно отношение към ЕС, 33 на сто смятат, че гледат на членството обективно, а противниците са 16 на сто. Спрямо предишното издание на "Евробарометър" у нас ентусиазмът към ЕС спада, но също и процентът на категоричните противници на оставането ни в Съюза. След 10 години като европейски граждани 50% от българите отговарят, че се смятат за такива, а 49 на сто – че не са. Само в Гърция повече хора не се имат за европейци (53%). 55 на сто от британците се смятат за европейски граждани.
 
87 на сто от българите намират, че възможността да пътуват свободно, да работят и да се учат в ЕС е най-голямото достойнство на членството. Подкрепата за еврото у нас обаче се открива у 38 на сто от анкетираните, а всеки втори е против. Държавите, в които отхвърлянето на общата валута е най-силно, са и тези, в които то не е въведено, показва проучването на Европейската комисия.
 
Одобрението за европейските институции продължава да е по-силно от това за националното ни управление. Към края на 2016 г. България е на четвърто място по еврооптимизъм, изпреварена само от Ирландия, Полша и Румъния. 34 на сто от британците харесват ЕС, въпреки резултата от референдума за Brexit, показва "Евробарометър".
 
Що се отнася до влиянието в ЕС, 41% българите смятат, че гласът им се чува в Брюксел, а 49 на сто, че не им обръщат внимание. 55 на сто от анкетираните българи са убедени, че ЕС ще просъществува, а 35 на сто – че ще се разпадне. В Гърция, Франция, Кипър, Великобритания и Италия европесимистите вече са повече от половината от населението.
 
Резултатите от допитването в ЕС показват, че за европейските граждани имиграцията продължава да е най-важният риск. От 34 страни в изследването в 26 я поставят на първо място. Тероризмът безпокои всеки трети европеец (у нас едва 5%). Един от петима европейци смята, че най-важният проблем пред ЕС е подобряването на икономическата ситуация. Тук класацията се оглавява от гърците, шведите, португалците и датчаните. Обществените средства и безработицата са другите теми, които събират над 10 на сто от отговорите на въпроса за най-належащия за решение проблем в Европа. Без изненада, престъпността е най-често отбелязвана като проблем в Румъния, а промените в климата – в Швеция.
 
Във вътрешен план европейците искат от своите правителства най-вече да намалят броя на безработните граждани, да се справят с миграционния проблем и да ускорят развитието на икономиката. Във Франция, Германия и Белгия, където през годината имаше атентати, са най-угрижени от тероризма.