СЕТА - споразумението между митовете и реалността

В сряда със значително мнозинство Европейският парламент одобри Всеобхватното икономическо и търговско споразумение с Канада, по-известно с английската си абревиатура СЕТА. Подобно на други инициативи, целящи смекчаването на бариерите пред свободната търговия, СЕТА също стана обект на разгорещен политически дебат, в това число и в българското политическо пространство – едни заклеймиха поддръжниците му като национални предатели, други възхвалиха ползите от споразумението и за двете страни, а двете най-големи партии включиха обсъждането му в предизборния си сблъсък.

Както често се случва в обсъждането на комплексни и обхватни документи, значителна част от аргументите, които обикалят публичното пространство, не отговарят на реалностите на споразумението или поне са силно преувеличени или изкривени. Тук ще обобщя най-често споделяните митове, които заобикалят СЕТА, пише Адриан Николов от ИПИ в свой анализ.

1) СЕТА ще наруши досегашните регулаторни стандарти за качество, изисквани за продажба на храни в Европейския съюз (или, СЕТА е задна вратичка за внос на ГМО в Европа).

Всъщност споразумението спазва всички стандарти, които в момента важат в ЕС и няма основание да се смята, че заради него ще бъдат намалявани или премахвани такива стандарти. Често се говори и за внос на третирано с хормони месо; СЕТА обаче не разрешава такъв внос. Споразумението гарантира и защитата на множество от така наречените "географски обозначения" - местни специалитети, например сиренето „Рокфор” или оцет от Модена, чиито наименования не могат да бъдат ползвани за продукти, които не отговарят на произхода и установените им методи на производство. Иначе казано, в близко бъдеще няма да се продава шампанско, произведено във Ванкувър.

Споразумението спазва и наличните ценови ограничения на ЕС за продукти като яйца и пилешко месо и предвижда ограничени квоти за "чувствителни" стоки като телешко месо и сладка царевица. Предвижда се създаване на сертификационни системи в сфери, в които такива в момента не съществуват, както и признаването на съществуващи сертификати, които спазват изискванията и на двете страни.

2) Отпадането на търговските бариери ще залее европейския пазар с евтини стоки, което ще вреди на местния, европейски бизнес.

Риск от такъв развой, разбира се, съществува, но подобни възможности се създават при всяко елиминиране на търговски бариери. Въпреки това, историята на предишни споразумения сочи обратното – навлизането на нови стоки на европейския пазар по-вероятно ще подейства като стимул за европейските производители да подобрят качеството на продуктите си и да ги предлагат на по-конкурентни цени. Освен това европейските фирми вече работят в достатъчно голям и силно конкурентен пазар, какъвто е самият отворен европейски пазар. Отделно, ЕС има дългогодишна традиция да поддържа и субсидира сектори, които смята за ключови или неконкурентни – традиция, която надали ще бъде прекъсната в близко бъдеще и създава допълнителна гаранция за "заплашените" сектори.

Този аргумент пропуска и обстоятелството, че споразумението е двустранно – иначе казано, възможностите, които се създават за канадския бизнес в Европа, се откриват и пред европейския на канадския пазар, което би му позволило да достигне много по-лесно един нов и голям пазар.

3) СЕТА ще доведе до либерализация и приватизация на публични услуги в Европа.

Това твърдение е напълно невярно. Публичните услуги като здравеопазване, образование или водоснабдяване са извън обсега на търговското споразумение, а решенията кой да ги предоставя остават прерогатив на правителствата на страните членки. На практика СЕТА с нищо не променя настоящите регламенти, касаещи предоставянето на публичните услуги.

4) Създаването на система от инвестиционни съдилища (investmentcourt system,  ICS) ще позволи на големите корпорации да заобикалят националното право.

Притесненията по отношение на създаването на независими съдилища биха били основателни, само ако приемем, че преди CETA националните правни системи са единствените, които решават казуси, касаещи фирми в техните държави. Настоящата практика обаче сочи, че често казуси, които касаят повече от една юрисдикция или действията на мултинационални фирми биват решавани от арбитражни съдилища, тъй че СЕТА не въвежда нищо ново.

ICS за сметка на това предполага публичност и контрол над съдебната процедура, а дори и достъп на неправителствени организации и профсъюзи. Според Европейската комисия (ЕК), целта на ICS е предимно да може бързо и ефективно да решава спорове, възникнали около инвестиционни действия по силата на споразумението, но няма да се занимава с никакви казуси, които не са свързани пряко със СЕТА.

5) Споразумението не подлежи на демократичен контрол.

Много от опонентите на СЕТА изтъкват, че не е вземано демократично решение за сключването му, а премахването на търговските бариери е проблем, който касае пряко всички граждани на ЕС и като такъв следва да бъде решен "по демократичен начин".

Въпреки че според оценката на ЕК сключването на СЕТА е сред нейните компетенции като споразумение, което касае политиката на външна търговия, то беше одобрено от Европейския парламент (който е относително представителната демократична институция на европейските граждани) и ще бъде подложено на одобрение от парламентите на страните членки (които са представителните национални демократични институции). Единственият подход, който би дал на споразумението по-висока демократична легитимност, би бил паневропейски референдум, какъвто досега не е свикван по какъвто и да било въпрос, а и няма изгледи това да се случи в близо бъдеще.

Сред останалите аргументи против сключването на СЕТА са твърдения, че то не включва достатъчно защита на околната среда, правата на работниците, малките фирми. Няма как да се очаква обаче, че едно споразумение, което касае най-вече премахването на търговските бариери, ще се занимава с всички тези въпроси; те са обект на националните правителства на страните членки, от които зависи какви регулации ще въвеждат.

Като цяло, дезинформацията, която заобикаля дебата около СЕТА, е изобилна, като „аргументите” срещу споразумението се припокриват с опорните точки срещу доскоро обсъжданото споразумение за свободна търговия между ЕС и САЩ, TTIP. Предизборната обстановка в България по никакъв начин не помага, като е видно желанието на опоненти на свободната търговия да трупат политически капитал на гребена на антиглобалистки и протекционистки настроения. А икономическата история е проста и еднозначна – протекционизмът вреди на икономиките, свободната търговия пази мира и увеличава благосъстоянието. Какво неясно има в това?

Още икономически новини и анализи четете в Investor.bg