Турско-холандският конфликт клати ЕС

Подготовката за турския референдум за конституционни промени, разширяващи правомощията на президента Ердоган, изостри международната ситуация, констатира руският в. "Комерсант". Холандските власти забраниха митинг в подкрепа на референдума и първи влязоха в открит конфликт с Анкара, планирала подобни акции и в други страни от ЕС.

Скандалът в навечерието на холандските парламентарни избори, насрочени за 15 март, може не само да определи изхода от политическото противопоставяне в една от страните основателки на ЕС, но и да изостри ситуацията и в други европейски държави с многобройни турски диаспори, прогнозира изданието.

Във връзка със забранени митинги, организирани от турските власти в Европа, президентът Реджеп Тайип Ердоган обвини в нацизъм Германия и Холандия, забранили митинги с участието на турски официални лица. Подобни прояви отмениха също Австрия и Швейцария, а датският премиер Ларс Льоке Расмусен обяви вчера, че от солидарност с Холандия предлага да се отложи планирано посещение на турския премиер Бинали Йълдъръм в Копенхаген.

Изключение бе позицията на Франция, чиито власти не забраниха митинг с участието на турския външен министър Мевлют Чавушоглу, напомня всекидневникът.

Скандалът в отношенията с Турция е добре дошъл за напиращата към властта в Холандия Партия на свободата и други крайнодесни сили в Европа, но твърдите действия на холандските власти им дават шанс да изземат инициативата от радикалите, коментира "Комерсант".

"Европа трудно ще се примири с още по-голямо засилване на президентските пълномощия на Ердоган", който "се готви за голяма дипломатическа война с Евросъюза" - една "битка за собственото му бъдеще", отбелязва руският политолог Андрей Фьодоров.

Скандалът може още повече да разклати ситуацията в ЕС - в риториката си евроскептиците умело съчетават засилващите се антиимигрантски нагласи с растящото недоволство от недостига на работни места и икономическите проблеми, подчертава ирландската анализаторка Розлин Фюлър.

Действията на Холандия, отказала кацане на самолета на Мевлют Чавушоглу и експулсирала турската министърка на семейството и социалната политика Фатма Бетюл Саян Кая, излизат извън рамките на дипломатическия етикет. Това може би сочи, че конфликтът има и неизвестни аспекти, смятат експерти на "Независимая газета".

Холандците "протестират срещу ценностно неприемливата политика на турците" и "явно са имали някакви солидни основания, които може да не огласяват - примерно действия на турски организации на холандска територия. Такива конфликти не избухват току-тъй, това не е присъщо на холандците", обяснява московският европеист Александър Тевдой-Бурмули.

Двамата турски министри може да са пострадали по-специално заради антиевропейската риторика на Ердоган и опита на Анкара да повлияе върху своята диаспора в Холандия преди референдума, предполага ориенталистът Илшат Саетов. Освен това "в Германия примерно турски имами бяха уличени, че са събирали сведения кой в коя организация членува. Мисля, че в Холандия става нещо подобно. Това е обща тенденция", добавя той.

Експертът обаче не вярва Анкара да отвърне, като развали сделката с ЕС за мигрантите. "Това е малко по-друго равнище. Ердоган от няколко години шантажира ЕС с бежанците и се вижда как година и половина ЕС вече почти не реагира", посочва той.

"Взаимното захлаждане в отношенията между Турция и ЕС започна още през 2010-2011 г., когато Анкара направи завой към авторитаризма", напомня същият наблюдател пред "РБК".

Днес "Ердоган представя Турция и лично себе си като жертви на Запада и подкрепяната от него "терористична организация" на (ислямския проповедник Фетхуллах) Гюлен", когото Анкара обвинява за опита за преврат на 15 юли м. г.

Холандия е водещ инвеститор в Турция и по-нататъшното захлаждане на отношенията с ЕС може да застраши турската икономика. А тъкмо икономическите успехи определят политическото единство на Турция - една социално-икономическа криза би провалила крайно важната за Ердоган политическа реформа, изтъква руският аналитик пред "РБК".

(БТА)