У нас палмовото масло – "деликатес", европейците не го близват

ЕС поема курс към ограничаване на употребата на палмово масло. Във вторник евродепутатите ще гласуват доклад, в който се предлага пълна забрана за влагането на този вид мазнина в биогоривата след 2020 година, и по-строг режим за вноса й в страните от Евросъюза.

Почти непознато преди 30 години, днес палмовото олио се използва в много стоки - в маргарин, сирене, течен шоколад, чипс, в козметика и в почистващи препарати, а също и като биодобавка в автогоривата.

Употребата на палмовото масло обаче става все по-масова, а се оказва, че това има прекалено висока екологична и социална цена, се посочва в доклада, цитиран от в. "Сега".

Заради палмовите плантации се изсичат тропически гори, което повишава рисковете от ерозия на почвата, пресъхване на реки, горски пожари, замърсяване на водите. Освен това се разрушават ценни екосистеми и се поставя на карта оцеляването на много животински видове като носорозите и тигрите на остров Суматра и орангутаните в Борнео.

Основни производители на палмово масло са Индонезия, Малайзия и други страни от Азия, Африка, Северна и Южна Америка, а ЕС е сред най-големите купувачи. Опасната "мода" е довела до унищожаването на около 1 млн. хектара тропически гори, на чието място сега се произвежда палмово олио за Европа.

България също внася от растителното масло, а употребата му в хранителната индустрия като евтин заместител на краве мляко и мазнини предизвика не един скандал у нас. Миналата година например Асоциация "Активни потребители" направи тестове на 36 вида краве сирене и откри, че всяка шеста проба съдържа мазнини, които не са от краве мляко, а са от растителен произход. Само по само себе си палмовото масло не е вредно, но ако то се влага, продуктът вече не е краве сирене, а евтина имитация. Освен това обикновено недобросъвестни производители го обработват - хидрогенират, за да изглежда по-твърд продуктът, а това вече е вредно.

Миналата година българите са изяли 12 000 тона палмово олио под формата на сирене, кисело мляко, кашкавал, банички и др., сочи анализ на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (ЦИИСС) за количествата, които наши предприятия са внесли и използвали в производството на млечни продукти. Това обаче са официалните данни, а експертите смятат, че импортът е по-голям.

"Имитациите на сирена и кашкавали с палма у нас се използват основно за влагане в банички и други подобни готови храни", коментира пред "Монитор" доц. Божидар Иванов, ръководител на ЦИИСС. Според него това се прави, защото в тестените изделия е по-трудно да се определят съставките.

Докато в България палмата се използва най-вече в храни, за ЕС като цяло 46% от количествата се влагат като биодобавка в горива.