BGONAIR Live

МВнР за бюджета: Започваме възстановяване на дипломатическия капацитет

Петрова иска повече кариерни дипломати и по-малко политически назначения

БГНЕС

БГНЕС

Министърът на външните работи Велислава Петрова представи част от основните приоритети в проектобюджета на ведомството за следващата 2027 година. Предвидени са допълнителни 3,7 млн. евро за разширяване на консулските услуги, 5% увеличение на заплатите и повече средства за българските общности в чужбина. 

По думите на Петрова МВнР започва постепенно възстановяване на капацитета си след години на недостатъчно финансиране. Министърът посочи, че между 2009 и 2025 г. бюджетът на МВнР е намалял с 40%, което се е отразило както на условията на труд, така и на възможностите за обслужване на гражданите.

"Силна дипломация се гради с професионализъм, ясни правила и достойни условия“, подчерта Петрова и добави, че проектобюджетът за следващата година е първа стъпка към преодоляване на натрупаните проблеми, които няма как да бъдат решени в рамките на една година.

Един от основните приоритети е увеличаването на персонала в консулските служби в България и зад граница. За целта са предвидени допълнителни 3,6 млн. евро.

Министърът обясни, че недостигът на служители затруднява обработката на заявления за визи и предоставянето на административни услуги на българските граждани. Проблемът се отразява и на бизнеса, тъй като забавянията при издаването на визи създават пречки пред потенциални инвеститори и туристи.

Българите зад граница

Проектобюджетът предвижда и увеличение с 250 хиляди евро на средствата за работа с българските общности в чужбина. Финансирането ще позволи разширяване на програмите, насочени както към историческите български общности, така и към сънародниците ни, които живеят, учат или работят извън страната. 

Петрова подчерта, че една от целите е да се поддържа по-силна връзка с българите зад граница и да се създадат условия за завръщането на онези, които желаят отново да живеят и работят у нас.

В тази посока ще бъде разширена и инициативата “Избирам България“, разработвана съвместно с Изпълнителната агенция за българите в чужбина и Министерството на труда и социалната политика.

Програмата има за цел да подпомага завръщащите се българи при намирането на работа и преминаването през административните процедури, свързани с установяването им в страната. По думите на министъра интерес към инициативата вече проявяват и работодатели, които търсят възможности да привлекат български специалисти от чужбина.

Ограничени правомощия

Петрова представи и една от най-съществените подготвяни реформи е намаляването на допустимия дял на политическите назначения сред посланиците.

В момента законът позволява до 20% от ръководителите на задграничните дипломатически представителства да бъдат назначавани извън професионалната дипломатическа служба. Предложението на министерството е този дял да бъде намален на 15%.

Според външния министър промяната ще даде повече възможности на кариерните дипломати да заемат посланически постове и ще засили професионалния характер на дипломатическата служба.

Атаките в Черно море

Външният министър коментира и зачестилите атаки срещу плавателни съдове в Черно море. Попитана за необходимостта от допълнителни мерки и евентуално ново заседание на Консултативния съвет за национална сигурност Петрова заяви, че решението за свикването му е в правомощията на президента.

Според външния министър правителството предприема всички възможни действия в рамките на своите правомощия, но нито една държава в региона не е в състояние да гарантира, че подобни инциденти ще бъдат предотвратени незабавно. Тя подчерта, че с нарастващия брой атаки се сблъскват не само България, но и Румъния и Турция.

По думите ѝ най-ефективният и устойчив начин за преодоляване на заплахите е постигането на дипломатическо споразумение, което да сложи край на военните действия в Черно море.

Тристранната среща в Китай

Петрова коментира и предстоящата среща на Тръмп, Си и Путин в Китай и заяви, че дипломатическите усилия за прекратяване на войната трябва да бъдат подкрепяни, но Европа не бива да остава извън преговорния процес. 

“Наличието на срещи, които търсят дипломатическо решение, е нещо, което трябва да бъде подкрепено. От друга страна, липсата на Европа там буди сериозни притеснения“, посочи външният ни министър.

Според нея не трябва да се стига до мирно споразумение без европейско участие в неговото изработване. Петрова подчерта, че ЕС трябва да има роля както при обсъждането на евентуалните договорености, така и при бъдещото им прилагане. Външният министър изрази съмнение, че подобен разговор би могъл сам по себе си да доведе до прекратяване на войната в Украйна. По думите ѝ обаче той може да затвърди ролята на Китай в дипломатическите усилия за намиране на решение.

Петрова припомни, че при скорошната си среща с китайския външен министър е поставила въпроса за ролята, която Пекин е готов да поеме в мирния процес. Тя изрази надежда, че в следващите дипломатически формати ще бъде осигурено участие на Европа или най-малкото на Украйна.

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
България
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата