Другата Франция – забравена, страдаща от социални бездни

С опустелите си улици, осеяни с табели "Продава се", и бурени, прораснали върху уличната настилка, село Варзи е въплъщение на трудностите, които изпитва една Франция, чувстваща се забравена покрай големите градове преди президентските избори, пише Франс прес.

Подпрял се на лакти на барплота на едно от двете кафенета в селото, 58-годишният шофьор на тежкотоварен камион Мишел Кадур изброява имената на ресторантите, затворили врати през последните години в това населено място с 1300 жители. То се намира на 200 км южно от Париж, в регион, дълго време смятан за бастион на левицата.

"Нищо не остана", казва той отчаяно. "Младите не искат да се захванат с нищо, защото тук няма хора, а старите се пенсионират. Вечер няма ни един ресторант, само дюнерджийницата".

Според географа Кристоф Гийюи, автор на книгата "Периферната Франция", 60 процента от французите живеят в селски райони, в провинциални градове и в крайградски зони, между града и селото.

Според политолога Паскал Перино френската кандидатпрезидентска кампания, подобно на американските избори, откроява пропастта, разделяща тази Франция от онази в големите градове.

"Отидете на 20 километра на север, на юг, на запад или на изток от Париж и ще се окажете в друга Франция, която е много по-неподвижна, страдаща от безработица, разтревожена за своята идентичност, белязана от социални и културни бездни", обясни той на среща кореспонденти на чуждестранни медии в Париж.

Марин льо Пен, кандидатката на крайната десница, която в момента е с изравнени позиции с центриста Еманюел Макрон в социологическите проучвания за първия тур на 23 април, се рекламира като кандидатка на "забравените французи" срещу "глобализирания" елит.

"Аз съм за Марин. Само с нея не сме пробвали", казва Кадур, отпивайки от бирата си. "На политиците им е все тая за селския вот. Грижа ги е само какво става в градовете", допълва той.

Недостигът на лекари е един от примерите, че тази Франция тъне в забвение.

Разположено в департамента Ниевър, който от 2007 г. е загубил над една четвърт от общопрактикуващите си лекари, Варзи се бори да привлече млади медици, но не е успяло да попречи за последните десет години общопрактикуващите лекари да се стопят от четирима на двама. За посещение при специалист чакането е безкрайно.
"Политиците не си дават сметка за живота на хората. Хората не могат да се лекуват", се оплаква Антоан, бивш военен на 52 години, който е отказал да му запишат час за кардиолог. . . за след четири месеца.

Този здравеняк, започнал работа като охранител, ще гласува за Макрон, защото харесва неговата ясна визия за бъдещето.

Според доктор Паскал Глейц, практикувал 20 години във Варзи, чувството на местните, че са изоставени, се дължи на изчезването на публичните услуги. "Преди имаше много силна близост между (държавата) и населението. Това вече не е така".

Сега Глейц работи в Невер, префектура на Ниевър, но и там няма наплив от лекари, търсещи работа. За 20 години този град на брега на Лоара е загубил 10 000 жители, търговците са напуснали центъра, смазани от конкуренцията на търговските центрове, построени в периферията.

Трийсет и девет годишният агент на недвижими имоти Жером Кокен сочи някогашните реклами по витрините на изоставените магазини и се оплаква от липсата на децентрализация.

"От едната страна са Париж с голямата си слава и големите градове, а от другата - останалата част от Франция", роптае той.

Хората тук искат "да се почувстват оценени", подчертава Денис Тюрио, избран за кмет през 2014 г. като независим кандидат, който днес подкрепя Макрон.

Но макар и чувството на забвение да е реално, кметът не смята, че предстоящият вот ще бъде спечелен от крайните движения. Той все още е "убеден, че дълбоко в душата си повечето французи са умерени". 

/БТА/