Вотът на Острова: Да вярваме ли на сондажите?

Социологическите проучвания определят ритъма на британската предизборна кампания. Първо предсказаха много голяма преднина на консерваторите на премиера Тереза Мей, после отбелязаха нарастване на силата на лейбъристите на Джереми Корбин. Често обаче са се лъгали през последните години, пише Франс прес.

Какво казват сондажите

В средата на април предричаха над 20 процента преднина за торите, което подтикна премиера Мей да свика предсрочни избори въпреки поетия ангажимент да не скъсява "живота" на сегашния парламент. Лидерката се надява консерваторите да постигнат огромно мнозинство, за да може да е в силни позиции в преговорите за Brexit с 27-те държави членки на ЕС.

Само че спорните предложения за социалната защита на възрастните хора, както и войнствеността на Корбин, чиято кампания бе окачествена като успешна дори от силно консервативния в. "Таймс", стопиха тази преднина както слънцето топи снега.

Според публикувано вчера проучване на агенция "Сървейшън" тя ще да се е смалила до 1 процент. Според института "ЮГав" консерваторите, които имат 17 места преднина в сегашния парламент, може дори да загубят абсолютното си мнозинство, което ще бъде звучен шамар за ръководителката.

Надеждни ли са социологическите анкети?

Това е въпросът. Преди последните парламентарни избори през май 2015 г. сондажите даваха равни шансове на консерваторите и лейбъристите. Изглеждаше сякаш никоя от двете партии няма да получи абсолютно мнозинство.

В крайна сметка торите, които управляваха от 2010 г. в коалиция с либералните демократи, успяха да си извоюват възможността да съставят самостоятелно правителство.

При Brexit сондажите дълго време предричаха, че победител на организирания от Дейвид Камерън референдум ще бъде лагерът, призоваващ за оставане в ЕС. Резултат: през юни 2016 г. избирателите предпочетоха напускане на ЕС и Камерън бе принуден да отстъпи мястото си на Мей.

Какво поражда трудностите?

Изкуството да правиш социологическо проучване е деликатно упражнение по всички географски ширини, както припомни "изненадващата" победа на Доналд Тръмп в САЩ миналата есен. Същото важи с пълна сила за Обединеното кралство, където парламентарните избори са мажоритарни в един тур - кандидатът, станал първи в даден избирателен район, печели, дори далеч да не е постигнал пълно мнозинство.

На национално ниво една партия може да получи мнозинство в парламента дори ако общо е събрала по-малко гласове от противника си. "Няма автоматична връзка между гласовете, събрани на национално ниво и броя на получените места", припомня за АФП университетският преподавател Джон Къртис.

Малка формация със солидни позиции на местно равнище може по този начин да грабне почти всички места от даден регион. Такъв е случаят с Шотландска национална партия, която стана трета политическа сила в сегашния парламент, при все че има кандидати само в Шотландия.

Какви изводи можем да направим от това?

Въпреки опитите си да подобрят методите си, особено чрез по-представителни извадки, институтите не рискуват да дадат прогноза дали Мей и партията й ще спечелят нови места, или не. Едно е "сигурно": въпреки мълниеносното си издигане в сондажите лейбъристите не изглеждат в позиция да спечелят изборите. Според социолозите.
 

/БТА/