Какво ще стане с Brexit-а след изборите във Великобритания?

Консервативната партия на британския премиер Тереза Мей не успя да получи парламентарно мнозинство на британските избори - шоков резултат, който създава хаос във вътрешната политика и може да наложи отлагане на преговорите за Brexit. Ройтерс представя подробности за това, което предстои.

Кой получава властта?

За да може изборите да доведат до правителство на мнозинството, най-голямата партия теоретично трябва да спечели най-малко 326 места в 650-те избирателни района. На практика са необходими около 323, защото ирландската националистка партия Шин Фейн не заема местата, които печели в Северна Ирландия.

Като действащ премиер Мей има правото да направи първи опит за сформиране на коалиция, въпреки че твърдата й позиция за Brexit-а може да затрудни намирането на подходящ партньор.

До сформирането на ново правителство Мей и нейният екип от министри остават начело и запазват пълните си права да действат от името на страната, макар че по традиция ще се очаква да се въздържат от вземането на важни решения.

Консервативно правителство на малцинството

Мей показа, че може да опита да води правителството, без да има мнозинство, разчитайки на опонентите си за подкрепа в парламента по всеки отделен въпрос.
Говорейки, докато гласовете все още се брояха, тя заяви, че Великобритания има нужда от период на стабилност и тя ще поеме отговорността да го осигури ако, както се предвиждаше, спечели най-много места.

Това ще подложи на изпитание подкрепата на различните партии за нейните предизборни обещания.

Макар че всички останали основни партии се противопоставят на нейната твърда стратегия за Brexit-а, Великобритания вече стартира отброяването до напускане на блока, започвайки официално двегодишния период за преговори с Брюксел. Малко е вероятно тя да приеме да спре процеса на отделяне.

Плановете на Мей все още се основават в значителна степен на възможността за прокарване на закони през парламента. Първо, за да се преработят законите на ЕС в британски, а след това, за да се очертае политика за времето след Brexit-а по въпроси като имиграцията и данъчното облагане.

Отлагането или направо блокирането на подобни закони би хвърлило съмнения върху това как Великобритания ще контролира границите си и ще търгува с ЕС след Brexit-а.

Опозиционните партии биха се противопоставили и на данъчната програма на Мей, включително планове за балансиране на бюджета до средата на следващото десетилетие чрез продължаване на съществуващата политика на икономии.

Вътрешните й реформи по въпроси, вариращи от лова на лисици до съкращаването на социалните грижи и финансирането на образованието, също ще се сблъскат със значителна съпротива и искания за промени.

Плановете й да се намали заплащането на директорите и да се даде на работниците право на глас по стратегията, както и да се затрудни изкупуването на британски предприятия от чуждестранни фирми, може да получат принципна подкрепа, макар че други политически сили вероятно ще поискат промени в политиките, преди да приемат да ги подкрепят.

Обратно в 2010 г: коалиция начело с консерваторите

През 2010 г. Консервативната партия сформира коалиция, в която като младши партньор участваше центристки настроената, подкрепяща ЕС партия либерални демократи. Те управляваха заедно до 2015 година.

Малко вероятно е двете партии да подновят коалицията си без значителни компромиси по централния въпрос на изборните им програми: Brexit.

Консерваторите са решени да се отделят напълно от ЕС, независимо дали може да се постигне приемливо споразумение за напускане. В контраст с това либералните демократи обещаха на гласоподавателите си втори референдум по въпроса дали да се приеме споразумение с Брюксел.

Изборната математика не говори в полза на втора коалиция. Очаква се либералните демократи да получат около 16 места в сравнение с 57 през 2010 година. Това ограничава техните възможности да осигурят на Мей подкрепа, достатъчна да надскочи необходимия праг.

Партията се ръководи от 47-годишния Тим Фарън, който започна предизборната си кампания, казвайки на британците, че имат възможност да отхвърлят Brexit-а на втори референдум и да останат в ЕС.

Другите варианти за коалиция на консерваторите са ограничени. По традиция те могат да разчитат на подкрепата на Демократичната юнионистка партия, която има 10 места.
Шотландската национална партия (ШНП) е в идеологически конфликт с Консервативната партия.

Лидерът на ШНП Никола Стърджън твърди, че Шотландия, повечето жители на която гласуваха миналата година за оставане в ЕС, не трябва да бъде обвързана от плана на Мей за оттегляне от единния пазар на ЕС и има правото да произведе референдум за независимост в края на процеса за Brexit-а.

Водена от лейбъристите коалиция

Разделен парламент може да се окаже в полза на Лейбъристката партия дори ако тя спечели по-малко места от Консервативната партия, защото по няколко въпроса е политически по-близо до по-малки опозиционни партии. Лейбъристката партия е заявявала, че ще се опита да сформира правителство на малцинството и Корбин отказа да обсъжда съставяне на коалиция след изборите на 8 юни.

Той е решен да се вслуша в резултатите от произведения преди година британски референдум за европейското членство, на който 52 на сто гласуваха за напускане на ЕС, а 48 на сто - за оставане.

Лейбъристката партия обаче се е борила да смекчи стратегията на Мей за Brexit-а, което може да облекчи постигането на компромис с либералните демократи, които отхвърлиха възможността за коалиция, или с ШНП, която заявява, че иска да попречи на създаването на ново консервативно правителство.

Лейбъристката партия е заявявала, че ще скъса преговорните приоритети на Мей за Brexit-а, като вместо това ще се фокусира върху преговори за запазването на ползите от единния пазар на ЕС и от митническия съюз. Партията обеща също да се консултира по-често с парламента по време на преговорите. Корбин, който ще бъде натоварен с договарянето на някакви коалиционни сделки, заявява, че ще гарантира постигане на споразумение с ЕС, преди Великобритания да напусне, и ще даде на парламента правото на "важно гласуване" дали приема условията на финалното споразумение.

Лейбъристката партия не е дефинирала какво означава "важно гласуване" и това вероятно ще е една област, в която подкрепящите ЕС партии ще искат парламентът да има правото да изпрати правителството обратно в Брюксел, за да сключи по-добро споразумение - или дори да спре процеса на Brexit.

Освен за Brexit-а Лейбъристката партия планира радикална промяна на британската данъчна политика: повишаване на данъците на големите фирми и богатите, за да се получат средства за по-големи разходи за образованието, здравеопазването и полицията - програма, която би била добре приета от противопоставящата се на икономиите ШНП.

Финансовият говорител на Лейбъристката партия и близък съюзник на Корбин - Джон Макдонъл, казва, че може да постигне това, като едновременно гарантира, че националният дълг ще бъде намален по време на мандата на следващия парламент.

Лейбъристката партия обаче обещава също да създаде фонд с 250 милиарда лири за инвестиции в инфраструктурата, които ще бъдат похарчени за период от 10 години, загатвайки, че той ще бъде финансиран от увеличаването на кредитирането.

Икономистите очакват ръководено от Лейбъристката партия правителство да увеличи значително емитирането на облигации, което ще доведе до нарастване на цената на кредитирането в дългосрочен план.

В документ, описан като един от най-ляво ориентираните манифести на Лейбъристката партия от години, партията обеща да се заеме и с мултинационалните корпорации, както и със "занимаващите се с добив на богатства".

Лейбъристката партия обеща да повиши корпоративния данък от 19 до 26 на сто и да наложи по-високи данъци на онези 5 на сто от данъкоплатците, които имат най-големи приходи. 

/БТА/